Погледна към леглото, после отиде и седна на ръба му. Момичето беше престанало да хълца и сънят го беше надвил. Но това не беше спокойна дрямка, а по-скоро сън на изтощено същество.
Девственица — последното нещо, което бе очаквал да види днес в каютата си. Добре знаеше, че девствениците докарват само трудности и цял живот внимателно ги бе избягвал. Беше прекарвал малкото си свободно време със създания, които живееха весело и безгрижно. Беше посещавал какви ли не публични домове — претенциозни и долнопробни. Днес, когато след дълго пътуване през Атлантика, трябваше да прекара първата си нощ в това пристанище, той разреши на екипажа да слезе от кораба и да потърси удоволствия. Само личните му двама слуги, Джордж и Дики останаха на борда. Но желанието му да има жена бе станало непоносимо и той помоли Джордж да му потърси някое хубавко момиче, с което да прекара една безсънна нощ. Да е чисто и стройно — бяха двете му безусловни изисквания — но девственица? Не, такова нещо наистина не бе очаквал. На всичкото отгоре и толкова привлекателна! Колко странно, че се бе озовала тук. Невинни млади момичета като нея мислят само за женитба и често се опитват, с цялата си наивност, да примамят някой мъж в клопката си. Ако не го беше проумял, щеше ли да успее да остане толкова дълго ерген? Но тъкмо когато времето на ерген ергенлъка му беше на привършване и бе решил да се жени, отне девствеността на това недокосвано същество. Не можеше да си обясни какви причини са я тласнали към онова, което бе сторила. Поклати глава, отново се съблече, угаси свещта и се изтегна до нея. Последното, което усети преди да заспи, беше аромата на кожата й и топлината на нейното тяло.
Първите ивици на изгрева вече обагряха небето на изток, когато Хедър отвори, още сънена, очи, а после изведнъж напълно се събуди. Вече си даваше сметка къде се намира. Обърна се неспокойно встрани и се опита да вдигне глава, но косата й беше притисната под ръката на Брандон. Другата му ръка я прегръщаше, а коляното му лежеше между бедрата й. Опита се внимателно да се освободи, но можа само да го събуди. Бързо се отпусна върху леглото и се престори, че още дълбоко спи. Брандон отвори очи и сега наблюдаваше лицето до себе си. Беше очарован от изящните му черти. Дълги, копринени, тъмни мигли хвърляха нежна сянка върху безукорната й кожа. Под клепачите се криеха светли очи с цвета на сапфири — добре си спомняше това. Бяха го очаровали още в първия миг, както и изписаните вежди над тях. Устните й имаха мила извивка, бяха розови и примамливо меки, носът прав и тесен. Луиза би позеленяла от яд, ако двете някога се срещнеха, нещо, което му се стори повече от невероятно.
При тази мисъл се усмихна.
Годеницата му се гордееше много с външността си и не би допуснала да заеме второто място след тази нежна фея. Някои хора твърдяха, че Луиза била най-красивата жена в Чарлстън, въпреки че в хубавиците в този град не бяха малко. Той самият не се беше замислял много-много дали е така. Златнорусата коса на Луиза и топлите й кафяви очи бяха наистина прекрасни, красивото й гъвкаво тяло пробуждаше неизменно мъжкото желание, но това момиче с нежната си наранена хубост сигурно щеше да предизвика и в родния му град спорове за това коя от двете е по-красива.
Той се наведе над нея, целуна я по ухото, нежно и на шега го ухапа. След това докосване Хедър не можеше повече да се преструва. Тя отвори очи.
— Добро утро, мила — прошепна той и я целуна по устата.
Тя лежеше безмълвна и се боеше, че всяко нейно движение може да пробуди отново страстта му. Но това щеше да е излишно, защото огънят вече гореше в него и го обхващаше целия. Целувките му блуждаеха от устните към страните й, надолу по шията и към раменете. Тръпки преминаха по гърба й. Тя го погледна, ужасена, когато той притисна брада и устни към розовите пъпки на гърдите й и леко ги заблиза.
— Не! — помоли тя — не, не го правете!
Той вдигна глава, погледна я в очите и се засмя.
— Ще трябва да свикнеш с нежностите ми, малката.
Тя се опита да му се противопостави, опита се да го склони с молби.
— Моля ви, недейте, моля ви, не искам това да се повтори! Не ми причинявайте отново болка. Пуснете ме да си ида.