— Сигурен ли си, че е така? — попита тя.
— Детенце! — засмя се широко Джеф, — главата си залагам, че Брандон изобщо не поглеждаше към Луиза, докато тя танцуваше с други мъже.
Джеф още не беше свършил, когато весело настроеният и вече абсолютно пиян Мат отново се появи.
Той сви палец и показалец в нещо като монокъл и я изгледа през него от глава до пети, задържайки упорито очи върху гърдите й.
— Доктор Бишъп ви предписва един танц с него, ще се отрази добре на здравето ви.
Той й предложи с подчертана церемониалност ръката си.
— Окажете ми честта, очарователна господарке на този дом.
Хедър видя, че Луиза се приближава към нея и понеже нямаше желание да се излага на отровните й забележки, позволи на Мат да я отведе към танцуващите.
Джеф зърна приближаващата се Луиза и разбра защо Хедър предпочете да танцува. Жената проследи двойката с поглед, а Джеф от своя страна я наблюдаваше как стои, присвила очи и стиснала устни. По всяка вероятност не понасяше да не бъде тя в центъра на вниманието и да гледа как мъжете се тълпят около Хедър.
От Луиза погледът на Джеф се премести върху снаха му. Видя непрекъснатите й усилия да се брани от нахалния Мат. Известно се време се колеба дали да се намеси и да освободи Хедър от неприятното положение. В същия миг видя Брандон, който стоеше до вратата и също наблюдаваше двойката. Лицето му беше безизразно и Джеф разбра, че брат му успява само с огромно усилие на волята да запази спокойствие. Не се колеба нито секунда повече, проправи си път между танцуващите и отиде при Хедър. Тя посрещна с огромно облекчение появата му, но на Мат прекъсването на танца никак не му хареса.
— Пак ли ще ни разделяш, Джефри? Не мога да изтанцувам с нея докрай нито един танц. Всеки път някой ми я отнема.
Пияницата ги изгледа ядосано, но те вече се отдалечаваха. Когато минаваха край отворената врата към терасата, Хедър изгледа умолително Джеф.
— Толкова е хубаво на чист въздух, Джеф. Нали няма да си помислиш нищо лошо, ако те помоля да ме придружиш на кратка разходка? Танците ме поизмориха.
— И най-малкото ти желание е за мен заповед, принцесо, — засмя се той.
Те отидоха в розариума, по тясна пътечка покрай висок жив плет стигнаха до полянка, където замайващият ароматна цъфнали храсти изпълваше въздуха, а гигантски дъб закриваше нощното небе. Къщата не се виждаше и до тях стигаха само откъслечните звуци на валс. Хедър седна на пейка под дървото и дръпна широките си поли, за да може Джеф да седне до нея.
— Ще остана тук цялата нощ — закани се тя. — Тук е по-хубаво отколкото вътре и разбира се по-спокойно.
— Онова, от което имаш нужда, принцесо, е едно питие — разсмя се той. — Мисля, че и аз бих понесъл едно. Ще ме почакаш ли тук да донеса по чаша шампанско?
— Разбира се — отвърна тя. — Достатъчно голяма съм, за да не се боя от тъмното.
— Би трябвало да знаеш, — ухили се той, — че порасналите девойчета ги дебнат в тъмното повече опасности, отколкото малките момиченца.
— О, Джеф, вече почвах да имам доверие в теб — закачи го тя.
— Детенце, ако не принадлежеше на Брандон, — отвърна той с пламнал поглед, — щеше да си имаш сега по-сериозни разправии с мен, отколкото преди малко с Мат.
Той изчезна в тъмното. Тя се облегна и задиша с наслада нощния въздух. Изведнъж чу съвсем наблизо шум и се учуди, че Джеф се е върнал толкова бързо. Тъмна сянка се приближаваше към нея откъм плета и тя разбра, че не е Джеф, а друг мъж. След миг позна Мат. Скочи и застана така, че пейката да е между тях.
— Джеф отиде да донесе нещо за пиене, господин Бишъп — каза тя нервно.
Той се изсмя кратко и заобиколи пейката.
— Какво ме интересува Джеф? Вие сте тук, скъпа Хедър и това ми отнема ум и разум. Сега никой не може да ни попречи, сега имаме възможност да продължим валса си.
— О не, господин Бишъп, аз не искам.
Той я притегли със силните си ръце и я притисна към себе си.
— Защо не доведем сега нещата до край? — изкикоти се той и притисна устни към врата й, докато Хедър отчаяно се опитваше да се освободи.
— Господин Бишъп, моля ви — протестираше тя. — Брандон ще…
— Има ли нужда да научава нещо? — прошепна той и я целуна по рамото. — Вие няма да му кажете нищо, нали? Той е ужасно невъздържан.
Тя се противеше, но не беше лесно да се откопчиш от Мат.
— Не ми се опъвайте, Хедър. Аз трябва да ви имам, — мърмореше той. — Луд съм по вас. И трябва да ви имам.
— Пуснете ме! — изкрещя тя. — Пуснете ме, или ще викам и съпругът ми ще ви убие.
— Шшът — изсъска той. — Не ми се противете.
Той се нахвърли с алчни целувки върху нея и стисна с горещи ръце младите й гърди. Тя се бранеше с всички сили, но това само разпалваше желанието му. Изведнъж две яки ръце го сграбчиха откъм гърба и я откъснаха от нея. Лицето на Брандон беше разкривено от гняв, когато хвърли мъжа в храстите и го запрати със силен ритник през лехите. Мат побърза да скочи на крака и хукна презглава, развял полите на фрака си.