Брандон се качи бавно, с отмерена крачка, по стълбите. Влезе, без да чука, в спалнята, затвори вратата. Хедър седеше пред тоалетката и си оправяше косата. Топлата светлина на свещите трепкаше върху тъмните й къдри и белите, заоблени рамене. Брандон се усети близо до целта си.
— Тази вечер проумях доста неща, Хедър и бих искал да поприказваме.
Той мина край нея и се облегна на масивната табла на леглото, погледите им се срещнаха в огледалото.
— Бих желал преди всичко да си изясня следното. Познаваш ме вече достатъчно добре и можеш да си представиш какво ще стане, ако реша, че женитбата ни изобщо няма смисъл. Нищо и никой не може да ме принуди да върша онова, което не желая, мадам. Бих предпочел да се озова в затвора, ако беше друга, а не ти.
Като чу това, очите на Хедър се разшириха леко. Погледът й издаваше вътрешното напрежение, с което го слушаше.
— Веднъж, в яда си — продължи той, — ти казах нещо и по този начин се лиших сам тъкмо от онова, за което най-силно копнеех. Наречи го проклета гордост и наистина това беше звярът в мен, който искаше да те смаже и да ти отмъсти. В края на краищата се оказа, че наказаният съм аз, а ти даде пълна свобода на омразата си и почна да ме измъчваш. Аз не си отмъстих, а ти тържествуваше. Не мога да продължа тази игра, в която съм губещият и ще си остана такъв. Станах чужденец в собствения си дом, в собственото си легло. Стигнах до предел, на който трябва да взема решение. Или ще споделяме това легло тук, или ще почна да се утешавам с други жени. Но аз не искам друга, Хедър, искам да притежавам теб, само теб.
Лека усмивка докосна устните му.
— Дойде краят на безсмислената ни игра. Аз съм мъж и ще взимам което ми се полага. Близо година съм без жена, от нощта, в която ти отнех невинността. Не ми беше леко през цялото това време да не те вземам отново и отново, но си го наложих. Само че ролята на монах ми е вече непоносима. Нямам намерение да те изнасилвам още веднъж. Не искам връзката ни да е такава. Но ако се видя принуден, ще го направя, защото не мога да живея под един покрив с теб и да се откажа от тялото ти. Решението ми е непоколебимо. Тази нощ ще спя с теб и не само тази нощ. Ще трябва да се примириш, че отсега нататък ще споделяме това легло и че отношенията ни ще бъдат много… много интимни.
Той съблече жилетката и я метна през ръка.
— Ще те оставя за малко сама. Когато се върна, ще бъдеш вече в това легло, независимо от това дали си съгласна или не. Размисли, скъпа, не си в дома на лорд Хемптън, а в моя, ти си моя съпруга и никой няма да посмее да влезе през тази врата и да те спаси.
Хедър седеше неподвижна, див гняв я обзе, когато вратата се затвори зад него. Помете с движение на ръката пепелника от тоалетката.
Какво си въобразява наистина! Да влезе тук, докато къщата е пълна с гости, сред които и русата проститутка и да ми заповяда да си разтворя бедрата? Или си въобразява, че за него думи на любов са излишни, а пък аз недостойна да ги чуя? Какво съм за него? Предмет, който притежава, а не жена, която има право на уважение и любов? Да, някога бях уплашено малко момиченце, с което правеше каквото си иска. Но сега вече не ме е страх и вече не съм малко момиченце. Сега съм жена и ще се боря, докато ми остане поне капчица сила. Чак тогава ще се предам. Той няма право…
„И все пак — продължи да разсъждава — той е мой мъж и баща на детето ми. Аз му принадлежа и нямам право да му отказвам близостта си.“
Тя се погледна в огледалото и се разтрепери при спомена за целувките му и топлата му ръка върху голата й плът. „Защо се колебая? — запита се тя изведнъж. Нали го исках, нали копнеех за това? То беше единствената ми цел. Трябва ли фалшивата гордост така да ни разделя?“
Стана и зарови трескаво из шкафа, докато намери каквото търсеше: небесносинята нощница, която носеше през брачната нощ. Разгърна я с любов върху леглото и се върна бързо при тоалетката, за да посрещне съпруга си хубава.
След като блъсна зад себе си вратата, Брандон се облегна за миг на нея, погълнат от мисълта за изминалите няколко минути и онова, което щеше да последва. Чу я как строши пепелника. Е, хубаво, щом не иска да се разберат, ще я вземе насила!
Хвърли сакото на леглото, смъкна рязко жилетката. В края на краищата, ако не друго, поне беше стигнал до решителния миг. „Колко пъти можех да я обладая, защо не и тази вечер в градината. Но аз исках съгласието й, надявах се, че ще се вземем с любов. Очаквах цялата нежност, която мъж и жена могат да си дарят. А сега ще обладая още веднъж насила крехкото й тяло, защото не искам и не мога повече да се лишавам от нея.“