Застана гол пред огледалото. Наметна бързо пеньоара, за да не я отблъсне още повече.
— По дяволите! — каза си той, — достатъчно дълго се колебах. Отвори вратата и си даде вид на много овладян и твърдо решен човек. Пердетата на леглото бяха дръпнати наполовина, от Хедър нямаше и следа. — Божичко, бях толкова брутален! — помисли си той. — Тя е избягала, отишла си е.
Прекоси с две широки крачки стаята и тогава забеляза някакво движение в леглото. Пусна облекчено пеньоара на пода.
Дъхът му секна, когато я видя и пулсът му се учести. Погледът му обгърна тялото й с дълбока, почти мъчителна нежност. Тя лежеше върху възглавниците, а косата падаше като буен поток върху раменете й. Като прозрачен син облак нощницата повече я разголваше, отколкото я прикриваше. Гърдите й дишаха равномерно, в очите й светеха мамещи пламъчета, когато тя протегна към него ръце. Той се наведе над леглото, уплашен да не би да е само хубав сън. Тя прегърна шията му и го привлече към себе си. Кожата й, топла и копринена, се притисна към мускулестото му тяло. Той развърза панделките на нощницата и усети дъха й, когато тя му пошепна:
— Скъпи, трябваше ти толкова много време!
Брандон беше осъществил мечтите си. Той я притисна към себе си и думи на любов се изсипаха като буен поток от устата му.
— Хедър… о, Хедър! Толкова копнеех за този миг, толкова бях зажаднял за теб. Не бих могъл да чакам минута повече.
Устата му затърси нейната за изгаряща целувка. Хедър изстена тихо, когато усети пробуждането на тялото си и опитните му ръце, и парещото му желание. Тя се остави на надигащите се вълни на чувствеността си, изпита невъзспряна, дива наслада. Усещаше коравата му мъжественост, търсеща бурно, но внимателно пътя към нея и неволно протегна ръка, за да му покаже този път. Брандон проникна дълбоко в нея. Пронизаха я неизпитани дотогава усещания и в меката светлина видя лицето на мъжа си над себе си. Той сякаш искаше да се наслаждава вечно на този миг. А тя виждаше в него прекрасно, богоподобно същество. Тя притисна гръд към окосмените му гърди и привлече отново главата му за целувка, най-сетне целувка без задръжки. Тя вмъкна езика си в неговата уста, а устните му жадно го засмукаха. Брандон започна да се движи все по-бързо, все още сдържайки силата си, но скоро страстта го покори и двамата се усетиха понесени от безумния й вихър.
Пламъкът на свещта се олюляваше на лекия ветрец, който нахлуваше през отворения прозорец и издуваше пердетата. Светлината му хвърляше странни сенки върху тавана. Хедър лежеше със затворени очи в прегръдката на Брандон, щастлива усмивка блуждаеше на устните й, докато той повтаряше, с нежно докосване на пръстите, контурите на лицето й.
— Винаги съм бил уверен, че за истинско удоволствие от любовната игра е необходим опит, а сега разбирам, че и тук не съм бил прав. Никога не съм изпитвал по-голяма наслада отколкото днес и чрез теб, едно неопитно, чудесно създание.
— О, любими — усмихна се тя, — ако знаех онова, което сега вече зная, отдавна да съм си поискала правата. — И тя го прегърна нежно.
— Жалко, че пропиляхме толкова време.
— Но ти ме мразеше, не си ли спомняш?
— Хъм, може би в началото — отвърна тя. — Но може и да не съм. Просто ме беше страх от теб.
Той се засмя и двамата се отърколиха, прегърнати, през леглото.
— И аз изпитвах страх. Боях се да не те загубя.
Тя се гушна в него и нацупи устнички.
— Ти беше недостъпен като сърдит мечок, Брандон Бърмингам и ти чудесно го знаеш.
— Не ми беше никак по вкуса да ме принуждават да се женя — измърмори той. — А начинът, по който леля ти ме третираше като тъп селяк от колониите, също не допринасяше за оправяне на нещата. На всичкото отгоре трябваше да прекарам брачната си нощ под бдителния поглед на лорд Хемптън, а това ме настрои още повече срещу теб. А когато ми заяви, че ме мразиш, аз те превърнах на свой ред в обект на отмъщението си. Но повярвай, любима, с меча на отмъщението човек пронизва само собствената си плът. Колкото пъти те обиждах, пак аз изпитвах най-силно болката. Ще признаеш, че и ти не стоя мирна и често нанасяше силни удари.
— Какво толкова съм сторила? — погледна го тя невинно.
Той отпусна глава на възглавницата и затвори очи — не знаеше да се смее ли, да въздиша ли.
— Кажи ми по-добре какво не направи, по-лесно ще е. Ти игра ролята на жена така, сякаш тя е създадена само за теб. Непрекъснато ми демонстрираше гърдите си, та очите ми изскачаха от орбитите. Безброй пъти ми е идвало да те обладая със сила.
Тя допря буза в рамото му, пръстите й си играеха с космите по гърдите му.
— Знаеш ли, Брандон, понякога дори съжалявам леля Фани. Тя никога не е познала любовта.