— Излишно е да я съжаляваш, миличко. Предполагам, че си живее твърде добре с парите, които й дадох.
Хедър подскочи, смаяна и го погледна право в лицето.
— Ти си дал на леля Фани пари?
— И то не малко — кимна той. — За разходите, които е направила за две години по тебе — така каза тя.
— Дал си й пари, значи! — възкликна тя ужасена. — О, Брандон, та тя вече беше прибрала достатъчно много пари, защото продаде всичко, което ми остана от татко. Освен това аз през цялото време й работех. Тя не е имала право да иска от тебе пари. Толкова ме е срам! Навярно си си помислил, че всички сме алчни за пари чудовища.
Той се засмя, развеселен и я притегли към себе си.
— Дадох й ги и по друга причина, миличко. Не беше изключено тя да предяви върху теб някакви права, а тъй като съм достатъчно богат и можех да уредя с нея всичко с пари, съгласих се да й ги дам. Радвах се, че мога да извадя от играта тази отвратителна жена.
— О, Брандон — засмя се тя весело. — Ти си чудесно невъзможен!
— Сега и двамата сме недосегаеми за нея, нали така?
Смехът на Хедър секна, защото си спомни изведнъж за проснатото на пода безжизнено тяло на Уйлям Кърт. Тя прегърна Брандон и се притисна към него.
— Вярвам, че сме се отървали от нея, Брандон. Толкова се надявам да е така.
Брандон отметна нежно кичур от челото й.
— Защо не ми довериш какво те плаши? Нали знаеш, че искам само да ти помогна.
Тя затвори очи при ужасната мисъл какво ще остане от любовта им, ако той разбере, че е убила човек. Насила се засмя.
— Не, нищо не ме плаши, мили, честна дума.
Когато отвори очи, видя, че той се е навел над нея и се опитва да чете по лицето й. Той се наведе още повече, притисна я нежно във възглавниците.
— Аз те обичам, Хедър. Обичам те повече от живота си и любовта ми е силна. Довери ми се, мила.
Целуна я продължително и Хедър се стопи в прегръдката му. След доста време топлият й дъх стигна до ухото му.
— И аз те обичам, Брандон, мой чудесни любими!
Гласът на Хети откъм антрето, изтръгна Брандон от дълбокия му сън. Скочи и се озърна, смаян, когато разбра къде е. Внезапното му рязко движение събуди и Хедър. Тя се гушна в него и се усмихна със затворени очи. Измърмори сънено нещо, което той не разбра. Ръката й се плъзна по кожата му. В същия миг Хети нахлу в спалнята и Брандон дръпна бързо чаршафа, за да завие себе си и Хедър. Старата негърка застана сякаш вцепенена, когато видя двамата заедно в голямото легло, после на добродушното й лице цъфна широка усмивка и тя се залови да разтребва, сякаш нищо не било. Тя дръпна пердетата, отвори широко прозорците и силна слънчева светлина изпълни стаята.
— Чудесен ден е днеска. Отдавна не съм виждала толкова много слънце наведнъж. От времето, когато майчицата ви още беше тук, в този дом, мастър Бран.
Хедър седна в леглото и прикри гърди с чаршафа. Брандон я погали по бедрото и не знаеше дали да се разгневи за ранното събуждане или не. Очите на Хедър сияеха от удоволствие, докато наблюдаваше как Хети снове из стаята, събира разхвърляните дрехи и ту вдига, ту намества по нещо.
— Сигурно ще искате веднага да закусите — избоботи Хети. Мастър Джеф ще има да се чуди къде се губите толкова време тази заран. Хихихи.
Тя се кикотеше и не можеше да скрие радостта си. Отиде до гардероба, извади дрехи за Хедър и й ги приготви.
— Той скоро ще се качи. Отдавна закуси и казваше, че искал да говори с вас. — Широката усмивка отново цъфна на лицето й. — И мастър Бо скоро ще се обади. Днес се е успал като никога… Добре сте го възпитали, госпожо Хедър.
— Той има несъмнено по-добри маниери от други мои познати — ухапа я Брандон, но старата жена само гърлено се разсмя.
Тя се заклати към вратата, но преди да излезе хвърли радостен поглед към Брандон.
— Наистина чудесен ден е днеска!
Гласът на Джеф вече долетя от съседната стая.
— Къде е тоя лентяй! Изоставя гостите си, а после се изтяга до обед в леглото.
Главата му се подаде през вратата и Хедър се пъхна бързо до брадичката под завивката. Един миг царува мълчание, докато той най-сетне проумее какво е станало.
— Тъй като сте добре покрити, мога да вляза за миг.
Той застана в края на леглото и сега гледаше и двамата.
Погледна с разбиране брат си, после отиде до прозореца и заговори, загледан в градината.
— Наистина чудесен ден днеска.
После се обърна и радостно се засмя. Брандон го изгледа враждебно.
— Отвратителен ден, в който спалнята на един мъж става достъпна за всички, сякаш мебелите са обявени за продан. Ще се наложи, изглежда, да поръчам ключалки за всички тези врати.