Миг по-късно чуха ландото да потегля. Тримата Бърмингам се спогледаха, разтревожени.
— Никой не е луд да допусне, че ти си имал нещо със Сибила, Бран — възкликна яростно Джеф и удари шумно с чаша по масата. Заразхожда се припряно из гостната. — Това глупаво момиче! Всички похотливи франтове от Чарлстон и околността влизаха и излизаха от спалнята й, когато си пожелаят. Може да е всеки от тях. На какво основание ще идват тъкмо при теб? Та ти едва я поглеждаше. Пък и дори да го беше сторил поне веднъж, по-скоро тя щеше да те изнасили, отколкото ти нея.
Хедър погледна тревожно мъжа си.
— Разбирам, че госпожа Скот е изгубила ума и дума — каза най-сетне спокойно Брандон. Задължение на господин Таунсенд е да тръгне по всяка възможна следа, за да разкрие престъплението. Аз помогнах вчера на Сибила да занесе покупките си до каретата и сигурно много хора са ни видели. Но това едва ли ми слага печата на убиец. Таунсенд не е толкова прост.
Хедър се канеше да излезе със сина си от стаята. Брандон я погледна право в очите и дори тя да бе имала и най-малкото съмнение, погледът му, изпълнен с толкова любов и нежност, я увери, че мъжът й е неспособен на такава ужасна постъпка. Те размениха продължителна целувка.
— Връщам се веднага — каза тя, задъхана, когато устните им се разделиха.
Докато слизаше по стълбата, след като бе нахранила Бо и го бе сложила да спи, Хедър чу непознат мъжки глас. Гневният отговор на мъжа й я накара да спре.
— По дяволите, Таунсенд, що за идиотски въпрос! Не, никога не съм спал с нея. Намирах я непривлекателна, дори отблъскваща, щеше да ми е физически невъзможно да легна с нея.
— Госпожа Скот представя нещата другояче, Бран. Тя твърди, че от години сте имал тайна връзка със Сибила и че сте я ревнували, защото след женитбата ви Сибила почнала да се среща с други мъже. Изнасилил сте я в пристъп на ярост и сте и я убил.
— Нескопосани лъжи — отвърна ядосано Брандон. — Миранда сигурно си въобразява, че може да получи възнаграждение за голямата си уста. Да, тя от години се опитва да ми натрапи дъщеря си, но се заклевам в гроба на майка си, Таунсенд, че никога не съм докосвал момичето с пръст.
— Разправят, че вчера тук е имало бал — продължи шерифът, приказва се също, че настроението ви не било много добро.
— Залагам си главата, че тези сведения са от нашата жертвоготовна Луиза — измърмори язвително Джеф.
— Мога да ви уверя, Таунсенд, че проблемите ми снощи нямаха нищо общо със Сибила. Изобщо не бих се сетил, че е изчезнала, ако Луиза не ни разказа преди малко всичко.
— Каква беше причината за яда ви?
Джеф се засмя.
— Ами опитваше се да отпъди всички присъстващи мъже от съпругата си.
— Значи наистина имате припадъци на ревност? — попита шерифът.
— Когато става дума за съпругата ми — да — призна Брандон.
— Защо само по отношение на нея? Защо не и по отношение на Сибила, ако това ви е присъщо по начало?
Този път се разсмя Брандон.
— Таунсенд, вие още не сте виждали жена ми, иначе нямаше да им за давате такъв въпрос. Редом с госпожа Бърмингам Сибила беше просто едно нищо.
Таунсенд се изкашля и продължи след известно колебание.
— Между вашите приятели се разпространява слухът, че не спите със съпругата си, Бран. Това вярно ли е?
На Хедър й кипна кръвта. Тя изтича по стълбата и влезе бързо в гостната при тримата мъже. Непознатият я изгледа изненадано, изчерви се и наведе очи. Таунсенд беше висок колкото Брандон, но много по-едър. Затова беше някак странно, че мъничка жена като Хедър може да смути такъв колос. Тя се приближи към мъжа си, прегърна го и каза сдържано:
— Слуховете не отговарят на истината, господине. Вярно е, че по време на моята бременност и малко след раждането на детето спяхме отделно, но аз не виждам нищо странно в това една жена да има толкова внимателен съпруг. Той се боеше да не навреди на мене или на детето по време на сън. И вие ли сте толкова внимателен към съпругата си, господине? — попита тя, вдигнала въпросително вежди.
Таунсенд измърмори смутено нещо, а после изплю камъчето:
— Аз не съм женен, госпожо.
Джеф се изкашля, развеселен, но Хедър нямаше намерение да спира.
— О! — възкликна тя. — Боя се, че при това положение едва ли разбирате много от жени с малки деца. Но да се върнем на въпроса дали спим заедно, — продължи тя със святкащи от гняв очи. — Да господине, правим го. Аз съм жена със самочувствие и просто не мога да си представя съпругът ми да е пожелал друга, още по-малко да я е убил заради това.