— Този път няма да ти причиня болка, миличко — прошепна й той в ухото и продължи да я целува.
Тежестта на тялото му я държеше в своя плен и сега Хедър започна сериозно да се бори. Стисна силно колене и се опита да го драска, където можеше да стигне, но всеки пътя пресрещаше ръка или лакът, които унищожаваха усилията й. Той се смееше, сякаш се наслаждаваше на борбата им. После тя усети как мъжът вдига бавно ръцете й нагоре, покрай главата и лесно ги задържа там с едната си ръка. Другата му ръка покри гърдите й, заигра се с тях, въпреки че тя отчаяно се въртеше и се дърпаше, за да му окаже съпротива. Коляното му разтвори бавно бедрата й, все по широко и по широко, докато тя усети отново мъжа дълбоко в себе си.
Този път тя не плака, но омраза и страх я преизпълниха цялата. Когато той се претърколи до нея, тя се надигна рязко и се дръпна в единия край на койката. В големите й очи се четяха притеснение, страх и болка. Той я наблюдава известно време замислен, после се надигна, седна до нея и се опита да я погали по бузата, защото смяташе, че трябва да я утешава, но тя отблъсна ръката му, сякаш беше нажежено желязо. Разбра, учуден, че присъствието му продължава да я плаши. Сбърчи още по-силно чело. Пръстите му галеха косата й, играеха си предпазливо с копринените кичури, които обрамчваха, разрошени и преплетени, тясното й лице.
— Ти събуди любопитството ми, Хедър — измърмори той. Срещу онова, което загуби снощи, ти можеше да получиш кралско възнаграждение, а вместо това си скитала безцелно из улиците, като най-обикновена проститутка. Казаха ми, че си дошла доброволно тук, не си направила дори плах опит да се пазариш. А миналата нощ не се опита дори да ми обясниш, че си девствена и да поискаш за това някаква цена. Роклята ти е скъпа. Струва повече отколкото някои проститутки могат да спечелят за цяла година. Но вече съм сигурен, че си нещо много различно от тях, толкова различно, че просто не мога да си представя защо пропиля така лесно девствеността си.
Хедър го гледаше безмълвна, неспособна да проумее напълно онова, което й казваше.
— Навярно си от добро семейство и не си от онези момичета, които скитат по улиците и практикуват съзнателно занаята. Красотата ти е необичайна. Малко жени са толкова хубави. Носиш скъпа, украсена с перли рокля, но въпреки това добави той замислено, като взе ръката й в своята и я обърна с дланта нагоре — ръцете ти говорят, че си работила тежко. — Той прокара леко пръсти по дланите й, а после ги целуна. — Когато дойде снощи тук ти беше спокойна и сдържана — добави той. — А само допреди малко се бореше със зъби и нокти и не искаше да ми позволиш да бъда нежен с теб.
Докато той говореше, сякаш перде й падна от очите. Той не беше представител на властта. Боже милостиви! Каква цена бе платила за страха и незнанието си! По-добре да беше останала, да бе приела строгостта на закона, вместо да идва тук и да бъде унизена до дъното на душата си, да допусне да й бъде отнета невинността. А още по-добре щеше да е да си беше останала на село, при отвратителната леля Фани, вместо да идва в този град.
— Не бива да се страхуваш, Хедър, аз ще се погрижа за теб. Ще ти създам всички удобства. Няма да остана дълго в това пристанище, но ще живееш при мен докато съм тук. А преди да замина, ще се погрижа да получиш свой дом…
Прекъсна го висок, почти истеричен смях. Хедър даде невъздържан израз на шока, последвал след като бе разбрала истината. Само след миг смехът премина във високо хлипане. Сълзите обливаха бузите й. Наведе глава напред, косата й се разпиля по раменете и прикри голотата й. Цяла се тресеше от стенания. Най-сетне отметна глава и го погледна със зачервени от плач очи.
— Аз не съм се предлагала на улицата — изкрещя тя гневно — просто се бях загубила и не можех да намеря пътя.
Той мълчеше, смаян, а после се реши да възрази:
— Но нали последва доброволно хората ми?
Тя поклати глава в безмълвно отчаяние. Той не знаеше нищо за нея. Беше просто моряк от чужда страна. Опита се да преглътне сълзите си и в същия миг й стана ясно — той не биваше никога да научи за страшния й грях!
— Помислих, че ме следят. Разделиха ме от моя чичо и аз изгубих пътя. Мислех, че чичо е пратил тези хора.
Тя облегна глава на стената и сълзите отново забраздиха лицето й, закапаха по гърдите й. Той гледаше закръглените й белоснежни гърди и бърчеше чело, замислен над това какво наказание предвижда законът за прегрешението му. Тя може да има високопоставени роднини? Стори му се, че вече усеща ледената студенина на секирата върху шията си. Надигна се от леглото и застана с гръб към нея до прозореца.
— Кои са родителите ти? — попита дрезгаво. — При красота и възпитание като твоите сигурно имаш много приятели при двора, или произхождаш от влиятелно семейство?