Когато Брандон й донесе билети за Док стрийт театър, Хедър не можа да сдържи радостта си и от благодарност обсипа лицето му с нежни бързи целувки. Когато бурната й радост се поуталожи, тя седна в скута му и заразглежда билетите.
— О, Брандон — каза тихо, — никога през живота си не съм ходила на театър.
Щом се появеше на обществено място, двойката неизменно привличаше вниманието на всички. Високата стройна фигура на Брандон, правилните черти на лицето му, крехката хубост на Хедър веднага ги открояваха от множеството. Тази вечер Брандон носеше тесен бял панталон и бяла жилетка. Дантелени маншети падаха върху китките му, а червената му златошита кадифена връхна дреха с висока яка подчертаваше елегантната му фигура. Хедър изглеждаше чудесно в черната си рокля от френска дантела. Перлите, с които бяха украсени деколтето и полата блестяха на светлината на свещите. Щраусови пера увенчаваха изкусната й прическа, а диамантените обеци на Кетрин Бърмингам довършваха съвършената елегантност на вечерния й тоалет. Както обикновено завистливите погледи бяха не по-малко от приятелските поздрави от ляво и от дясно. Брандон хвърляше собственически погледи към Хедър, когато мъжете се навеждаха да й целунат ръка. Младежи от богати семейства се тълпяха наоколо им в заблуждението, че биха могли да спечелят за себе си една неомъжена млада роднина на Бърмингамовци. Но енергичната им настойчивост се стопяваше в миг, когато чуваха с разочаровани физиономии как Брандон представя младата красавица като своя съпруга.
Зърнаха отдалеч Матю Бишъп, но той явно нямаше ни най-малко желание да се приближи към тях и да засвидетелства уважението си. Той побърза да отклони поглед от Хедър и да насочи вниманието си към няколко не дотам ярки красавици.
Госпожа Кларк ги поздрави с критични, но радостни погледи.
— Хедър, мило дете и тази вечер сте безкрайно привлекателна.
Облегната на бастуна си, тя се обърна към Брандон.
— Виждам, пазиш я както винаги много зорко, нали господинчо?
Тя се обърна отново към Хедър и се усмихна топло:
— Радвам се, че се появихте на хоризонта, дете мое, Бърмингамовци са най-любимите ми съседи. Затова установявам всеки път с огромно задоволство, че те вземат само най-хубавото.
Хедър целуна старата дама по бузата.
— Благодаря ви, госпожо Кларк, щом вие го казвате, наистина е комплимент.
След малко в ложата Брандон пак гледаше по-често към Хедър, отколкото към сцената. Беше очарован от вълнението и възхищението й. По време на представлението тя седеше тихо като мишле и не изпускаше нито реплика. Беше чудесна в детинската си радост и той не намираше сили да откъсне поглед от нея.
Когато по време на паузата, стояха във фоайето на театъра с чаша вино в ръка, той се заслуша, развеселен, в развълнувания й коментар за пиесата.
— Никога няма да забравя тази вечер! Татко не ме водеше никъде, даже на театър. О, колко хубава е тази вечер за мен, сякаш осъществена приказка!
Той се наведе и й пошепна на ухо:
— Дали не ти влияя зле, котенце?
— И така да е — усмихна се тя лъчезарно, — вече е късно да се направи нещо, не ми остава друго освен да се подчиня на лошото ти влияние. Ти ме покори, аз трябва да обичам и да бъда обичана, да притежавам и да бъда притежавана. Трябва да ти принадлежа, любими, както ти ми принадлежиш. Нали виждаш, школата ти е добра. Всичко, което си започнал, е доведено до добър край. Аз трябва да живея с теб и да съм част от теб. Ако не бяхме свързани с брак и още пътуваше по море, щях да те следвам навсякъде като твоя любима. Любовта ни щеше да е за мен свещен обет и ако това признание ме превръща в наложница, признавам, че съм много щастлива наложница.
С поглед прикован в нея, Брандон взе ръката й и я целуна.
— Ако беше моя любима, трябваше да те държа заключена със сто катинара, за да не може друг мъж да те отвлече. Трябва да призная, че и ти се оказа прекрасна учителка. Безгрижният ерген вече предпочита уюта на брака пред скитането. Наслаждавам се на всеки миг на брака ми с теб и най-вече на часовете, когато ми принадлежиш, единствено и само на мен.
Тя се усмихна меко, любов светеше в очите й.
— Не бива да ме гледаш така — измърмори той и отвърна на погледа й.
— А как трябва да те гледам? — въздъхна тя и продължи да го гледа в очите.
— Изглеждаш, сякаш току-що сме се любили, сякаш сега целият свят може да загине — все едно ти е.
— Точно така — потвърди тя, — все едно ми е.
— Ако продължиш да се държиш така, госпожо, ще ми е трудно да остана и да изгледам пиесата до края — усмихна се той. — Ти си ужасно примамлива гледка, дори за стар и женен човек като мен, поставяш на сериозно изпитание мъжкото ми умение да се владея…