Тя се разсмя щастливо, но радостта я напусна, когато видя, че Брандон гледа, сякаш вцепенен, смаян и ужасен, през рамото й. Обърна се да види какво го е изкарало от равновесие и разбра, че Луиза се приближава към тях. Учуди се на реакцията на Брандон, после разбра и тя: бежовата рокля на Луиза беше точно копие на роклята, която даде преди време на пътуващия търговец, същата, която носеше, когато срещна за пръв път Брандон. За да се хвърля повече в очи, Луиза я беше поизменила в парижки стил. Прозрачността на плата, използван сега, би стреснала по-малко ексцентрична жена, но Луиза очевидно никога не се спираше пред подобни неща, за нея сдържаност беше непозната дума и тя очевидно беше начервила на всичкото отгоре пъпките на гърдите си.
— Ало, Брандон — изчурулика Луиза и се усмихна, поласкана, когато видя, че и той, и Хедър са приковали погледи в нея. — Разбирам, че моята рокля ви прави впечатление, фантастична е, нали? Томас я уши специално за мен по модел, който видях в неговия магазин. И пак заради мен махна оригинала от витрината.
Брандон се изкашля и попита:
— Да не би платът на оригинала да има дефект, или не е бил добре ушит, та се е наложило да шиеш втора рокля?
Луиза се зарадва на толкова голям интерес на Брандон към гардероба й.
— Не, не, първата рокля беше безукорна, скъпи, но дори жена ти с нейната фигура на момиченце, не би могла да се събере в нея. Щеше да й е тясна.
Брандон и Хедър размениха погледи.
— Е, трябва да е била наистина много тясна — каза той.
— Да, да, но щом я зърнах, разбрах, че трябва да имам съвсем същата — продължи Луиза радостно и безгрижно. — Толкова се радвам, че настоях Томас да ми я ушие. Исках да ти доставя удоволствие, мили и виждам, че успях. Ти ме погледна толкова странно — престори се тя на смутена. — Питам се дали само заради роклята… и то в присъствието на жена ти, скъпи.
Брандон я изгледа равнодушно:
— Роклята само ми напомни за друга, която Хедър носеше в деня, когато я видях за пръв път, Луиза, — обясни той хладно. — С онази рокля за мен са свързани скъпи спомени.
Погледът на Луиза стана леден. Тя изгледа с омраза Хедър, после възкликна злобно:
— О, така ли? Но откъде сте имали тогава пари, за да си позволите подобна рокля? Сигурно се е наложило доста да се потрудите, за да си я купите. Впрочем, ако съпругът ви държи да ви види в толкова хубава дреха, трябва да отиде при моя шивач. Ах, да, та и той е тази вечер тук, в театъра. Мога да ви уверя, че е същински магьосник в професията си. Повече от сигурна съм — ще останете доволна от него.
Хедър усети как до нея Брандон се вцепени.
— Боя се, че аз няма да съм доволен от него, Луиза — каза той остро, — предпочитам жени да шият роклите на Хедър.
— Струва ми се, че прекаляваш с морализаторството си, мили — усмихна се тя иронично.
Брандон сложи ръка върху голото рамо на жена си и го погали.
— Що се отнася до Хедър, мила Луиза, винаги съм бил много строг, напълно си права.
Луиза усещаше как изгаря от ревност, докато гледа как пръстите му се плъзгат нежно по кожата на Хедър. Спомни си за чувствата, които тази ръка й бе дарявала и изпита безумно желание отново да го притежава, да изпита страстта, която бе познала единствено с него. Тя изгледа злобно по-младата.
— Въпреки това трябва да се запознаете с Томас, мила моя. Той сигурно ще ви даде някои съвети какво да носите, за да създавате впечатление, че не сте чак толкова кокалеста. Свидетелка съм какви чудеса прави с подчертано детски фигури. Почакайте ме тук, отивам да го намеря.
Когато Луиза най-сетне се отдалечи, Хедър погледна нерешително съпруга си. Беше видяла желанието в очите на тази жена и знаеше от собствен опит каква болка изпитва Луиза.
— Да знаеше каква е историята на онази рокля, щеше да извие врата на шивача — засмя се Брандон. — Няма съмнение, че е била твоята.
— Но й стои чудесно, не намираш ли? — попита Хедър.
Брандон се усмихна широко и я привлече към себе си.
— Тя и в нея не е и наполовина толкова хубава колкото беше ти онази вечер, колкото си всеки, всеки ден.
Хедър просия.
Брандон бе успял да я отвлече и тя забрави за малко Луиза. Но миг по-късно изпита същото неприятно чувство като тогава в гората при дъскорезницата. Някой я гледаше странно и втренчено. Тя се обърна и го видя. Пребледня като платно. Мъжът стоеше до Луиза и очите му направо я поглъщаха. Изглежда не беше никак учуден да я види тук. Той само се поклони леко и се усмихна на криво. Беше ужасно. Беше сигурна, че тази отвратителна крива усмивка може да принадлежи единствено и само на Томас Хънт.