Брандон се усмихна нежно и придръпна одеялото чак до брадичката й.
— Когато и да пожелаеш да ми разкажеш нещо, ангеле мой, винаги съм готов да те изслушам.
Той се съблече и легна до нея. Целуна я по смръщеното чело.
— Хайде, заспивай, скъпа.
Тя намери най-сетне малко спокойствие и утеха в сигурността на неговата прегръдка и можа да заспи. Но страхът я преследваше и в съня. Видя господин Хънт. Безформеното му тяло беше наведено над нея. Той беше сграбчил Бо в ноктите си. И тогава тя се затича да стигне Хънт, да освободи Бо. Тя трябваше да спаси детето от него. Събуди се с вик.
— Той грабна Бо, той държи Бо, той ще причини зло на момченцето ми — извика тя през сълзи.
— Хедър, събуди се, било е само сън, миличко. Бо е в пълна безопасност.
Изпита облекчение, страхът й понамаля. Погледна красивото, обгоряло от слънцето лице, лицето на нейния съпруг. Изхлипа облекчено и го прегърна силно.
— О, Брандон, беше кошмарно. Беше ми взел Бо. Не можех да го стигна. Аз тичах, тичах. Беше толкова страшно!
Той я люлееше нежно в прегръдката си, целуваше я по косата, по мокрите бузи, по дългите мигли. Тя се успокои в прегръдката му и отново се почувствува сигурна, защото знаеше, че той е до нея. Когато след малко устните му се плъзнаха по шията надолу към гърдите, усети съвсем друга тръпка. Изстена от удоволствие под неговите търсещи, нежни ръце, които разтвориха внимателно бедрата й и ги загалиха леко, сякаш крила на пеперуда. Галеше я бавно, внимателно, възбуждащо и тя забрави всичко, отпусна се и го замоли да доведе удоволствието до върховния миг. Но той продължи да разпалва желанието й с нежните си милувки, за да стане страстта й още по-неудържима. Тя сякаш полудя от желание, тя тръпнеше, хапеше, впиваше се в него. Той се смееше тихо, възхитен, хапеше лекичко крайчеца на ухото й, пъпките на гърдите, стегнатия й корем и вътрешната страна на бедрата й. Тя тръпнеше от докосванията му, страстта й наближаваше върховния миг. Ръката й се плъзна надолу и се сключи над него. Сега той почна да трепери. Проникна лудо в нея, облада я бурно, увлече я със себе си в безумието, изнесе я на висините на насладата, която остави без дъх и двамата, а после ги спусна отново на земята, заситени и доволни.
На другия ден след обед Хедър помагаше на Хети да лъскат мебелите в гостната. С кърпа на главата и престилка отново приличаше на слугинче.
Джордж седеше на пода и занимаваше Бо, който се беше покатерил на скута му, издаваше радостни викове и се смееше на закачките на стареца. Брандон и Джеф бяха заминали за Чарлстън по работа. Кажи речи цялата прислуга беше заета с чистенето.
Хедър беше мислила целия ден единствено и само за Томас Хънт, за това какво щеше да стане, ако той се разприказва за убийството, ако я обвини. Когато чу тропота на копита в двора, вече знаеше и без да поглежда навън, че това е той.
— Покани го да влезе, Джоузеф — каза тя, когато слугата докладва, че е дошъл някакъв мъж и иска да говори с нея.
Тя стана от пода, където беше коленичила, но не свали кърпата и престилката. Искра на учудване проблесна в малките, присвити очи на Хънт, когато я видя.
— Джордж, Хети, свободни сте — каза тя.
И двамата изгледаха недоверчиво странния посетител и колебливо изпълниха заповедта. Можеха ли да оставят господарката си насаме с толкова съмнителен субект? Но най-сетне затвориха вратата след себе си.
— Какво обичате? — попита направо Хедър, когато се увери, че слугите не могат да ги чуят.
— Както виждам, доста добре сте се оправили, откакто ви видях за последен път, нали? В първия миг тази престилка малко ме обърка. Не допусках, че богати дами са готови да си цапат ръчичките.
Хедър изправи гръб.
— Аз често помагам на прислугата, господине. Къщата е на моя съпруг и много държа, когато се прибира вечер, да сварва всичко в пълен ред.
— Е да, виждам, че сте влюбена в това момче. Детето негово ли е или на милия ми покоен работодател?
Хедър грабна бързо бебето, вдигна го от пода и го притисна към себе си.
— Детето е на мъжа ми. Уйлям не ме е докосвал — каза тя гневно.
— Да, да, напълно ви вярвам, та нали го убихте, преди да е успял да ви докосне. Пък и веднага си личи, че мъжът, с когото бяхте снощи в театъра, е бащата. Има съвсем същите очи. Предполагам, че сте го срещнали в Лондон, веднага след като изпратихте клетия Уили на онзи свят.
— Едва ли сте дошъл, за да си побъбрите с мен за детето и за мъжа ми, тъй че кажете веднага защо сте тук. Съпругът ми не обича да разговарям в негово отсъствие с чужди мъже.
Томас Хънт се усмихна накриво.
— Нима допускате, че съпругът ви би ревнувал от мен? Наистина не вярвам. Но би се усъмнил, би се запитал защо ли приемате изобщо такъв грозник като мен.