Тя удряше, безсилна, глава срещу стената.
— Родителите ми починаха и аз никога не съм била при двора.
Той пристъпи към роклята, която лежеше на пода, вдигна я и я показа на момичето:
— Трябва да си заможна. Такава рокля не струва грошове.
Тя го изгледа и се засмя горчиво:
— Нямам пукната пара, сър, чичо ми подари роклята, но работя само за хляба.
Той разглеждаше блестящата украса от перли.
— Този чичо няма ли да се разтревожи, да прати да те търсят?
Хедър замря и наведе очи.
— Не — промърмори тя, вече не вярвам да го направи. Чичо ми не е човек, който да се разтревожи задълго за когото и да било.
Брандон се засмя облекчено и сложи роклята на един стол. Отиде до мивката и се залови за сутрешния си тоалет. Но само след миг се обърна, за да види как Хедър става от леглото. Очите му се наслаждаваха на красотата й, галеха я, възхищаваха се на всяко от грациозните й движения. Тя усети погледа му и прикри гърдите си с ръце, сякаш трябваше да брани от него своята женственост. Той се засмя тихо и отново се обърна към огледалото.
— В такъв случай, Хедър, нищо не пречи да живееш с мен и да останеш моя възлюбена. Ще ти купя къща в града, в която ще разполагаш с лукса, от който имаш нужда. Ще идвам да си почивам в компанията ти. Ще поставя на твое разположение сума, достатъчна, за да нямаш нужда от други мъже, нещо, което в никакъв случай не бих търпял. Виж какво, предпочитам да уговорим всичко от самото начало и да сложим ред в отношенията ни.
За миг й се стори, че ще се пръсне от омраза. Чувството беше по-силно от всичко, което бе изпитвала досега към някого. Как правеше предложенията си сякаш между другото, с какво спокойствие обсъждаше онова, което за нея беше катастрофа! Имаше желание да изкрещи високо, да се нахвърли върху него и с все сили да му издере лицето. Но после промени решението си. В този момент той стоеше с гръб към нея и пътят към вратата беше свободен. Предпазливо и тихо се облече, взе вързопчето си от стола и се запромъква с разтуптяно сърце към вратата.
— Спри, миличко! — Брандон се бе обърнал мълниеносно, още преди тя да направи следващата крачка.
— Ела тук, Хедър!
Тя застана като вцепенена. Не, нямаше да се приближи към него, нямаше да му позволи да я докосне, щеше да остане да стои тук и да не помръдне. Поклати упорито глава и изрече едно тихо, почти нечуто „не“.
Той я погледна и се усмихна подигравателно:
— Признавам ти смелостта, ma cherie, но мислиш ли, че е разумно да ми възразяваш? Знаеш не по-зле от мен, че не можеш да ми попречиш да си взема каквото пожелая. Не смяташ ли, че ще е по-добре да дойдеш доброволно, преди да си ме разсърдила?
Смразяващ страх изпълваше сега Хедър, а предизвиканата от отчаянието смелост се стопи. Пристъпи разтреперана крачка след крачка, докато не застана пред него с наведена глава. Хапеше беззащитно и нервно долната си устна.
Той се засмя радостно, седна в стоящото зад него кресло, хвана я за ръце и я притегли на скута си.
— Не се бой — измърмори той и покри шията й със страстни целувки — този път няма да ти причиня болка.
Разплакана и премаляла от страх, тя се облегна на гърдите му, а той продължи да я гали — безкрайно дълго, както й се стори. Ръката му се плъзна от кръста към бедрата й, надолу по краката, а после загали пак нагоре краката й откъм вътрешната страна. Тя стенеше и се бранеше, доколкото й позволяваха слабите й сили.
— Не ми се противопоставяй — каза той меко, без да я поглежда, — просто се наслаждавай.
— Не мога! — възкликна тя отчаяно.
— Разбира се, че можеш, трябва само да пожелаеш.
Устните му, които се плъзнаха от шията към нежно закръглените гърди, бяха влажни. Полуотворени, те пиеха сладостта на кожата й. Целуваха гърдите й от малката долчинка между тях до розовите пъпки, които се очертаваха, корави, под тънкия плат на роклята. Дъхът му докосваше на горещи тласъци кожата й. Той разкопча корсажа и покри с палещи целувки голата й плът.
Някой почука плахо на вратата и силен гняв помрачи челото на Брандон. Хедър беше скръстила страхливо ръце пред гърдите и се опитваше срамежливо да стане от коленете му, но той я задържа със стоманени ръце. Нескрит яд прозвуча в гласа му, когато извика:
— Влез, по дяволите!
Джордж отвори вратата и застана на прага. Пламна от притеснение, щом разбра ситуацията.
— Прощавайте, капитане, но е дошъл пратеник на един от търговците — иска да говори с вас. Човекът каза, че господарят му би желал да купи индигото и ориза ви, но иска преди това да говори с вас.