Томас Хънт слезе от коня и върза юздата за един стълб пред магазина си. Потупа се по пълния със скъпоценности джоб, предоволен от себе си. Днес беше прибрал в касата си доста закръгленичка сума, при това без да работи нито час. Избърса с ръкав дебелите си устни, отвори вратата и тъкмо искаше да я затвори зад себе си, когато се смрази от ужас. Видя през прозореца Брандон Бърмингам да се приближава към него. След миг посетителят беше вече в магазина.
— Добър ден, господин Хънт. Видяхме се снощи за малко с вас, в Док стрийт театър, ако си спомняте?
— Да — отвърна с мъка Хънт и притисна нервно ръка към джоба на дрехата си.
— Има нещо, за което бих искал да поговоря с вас — продължи Брандон.
— Да говорите с мене, господине?
Брандон мина край него и застана в средата на магазина. Беше с цяла глава по-висок от шивача. Хънт преглътна с мъка, присви неспокойно очи и затвори вратата.
— Разбрах, че притежавате оригинала, по който сте ушили роклята на госпожица Уелс. Много бих искал да го видя.
Господин Хънт с мъка прикри огромното си облекчение. От ревностна готовност да услужи чак запелтечи.
— Но разбира се, господине, само за момент, ако обичате. И той изкуцука забързано към задната стая, където беше ателието му. След миг се върна и просна роклята пред Брандон.
— Купих я преди няколко месеца от един пътуващ търговец, господине.
— Зная. Колко струва?
— Как, моля? — попита учудено Хънт.
— Попитах ви колко струва тази рокля, колко искате за нея — готов съм да я купя.
— Но…
— Определете цената — настоя нетърпеливо Брандон.
Хънт не се реши да възразява и назова първата сума, която му мина през ума.
— Три фунта и шест пенса, господине.
Брандон повдигна въпросително вежди, но извади кесията си и отброи сумата на масата.
— Просто не ми се вярва да сте взели такава рокля от пътуващ търговец на толкова изгодна цена — усъмни се той.
Сакатият осъзна твърде късно грешката си и изпелтечи:
— О, как да ви кажа, като имам предвид вашата съпруга, господине. С хубостта си тя е единствената, която може да носи по достойнство такава рокля. Нека е… подарък за нея. Давам ви я почти като подарък, господине.
Брандон изгледа замислено шивача.
— Вие сте отскоро тук, нали господин Хънт? Не по-дълго от моята съпруга, може би само с месец или два, ако не греша?…
— Не, четири месеца — отвърна Хънт и веднага прехапа устна.
Брандон се беше вгледал в украсата от перли по корсажа на роклята. — Значи знаете с точност, кога е пристигнала жена ми?
Хънт избърса незабелязано потта от челото си.
— Луиза, тоест госпожица Уелс ми го каза снощи, господине.
— Напуснали сте Лондон приблизително по същото време, по което аз се запознах със съпругата си — продължи настойчиво Брандон.
— Много е възможно, господине — изрече мъчително Хънт.
— Защо напуснахте Лондон, господин Хънт?
Мъжът пребледня.
— Работодателят ми умря, господине, загубих мястото си, затова събрах спестените няколко шилинга и заминах за Америка.
— Както разбирам, майстор сте в занаята си, господин Хънт. Госпожица Уелс се изказа много похвално и ви препоръча.
— Правя каквото мога, господине.
— О да, сигурен съм, че го правите — отвърна Брандон и му подаде роклята — бихте ли я увили, ако обичате?
Хънт се опита измъчено да се усмихне.
— Разбира се, с удоволствие, господине.
Когато се прибра, Брандон свари Хедър да чисти, коленичила на пода. До нея Бо си играеше с пъстра топка и си бъбреше нещо, което само той разбираше. Брандон се изкашля и Хедър се обърна, възкликна радостно, стана и се хвърли в прегръдката му. Той се засмя на бурната й реакция, вдигна я високо и я завъртя във въздуха. Когато я пусна да стъпи, тя му се усмихна лъчезарно и бързо свали кърпата и престилката.
— Боже милостиви! — каза той и сложи ръце на кръста. — Ти наистина изглеждаш толкова млада, човек може да помисли, че ти е рано да споделяш леглото с мъж. Не бих ти дал повече от четиринайсет. Сякаш не си същата жена, която тази нощ събуди къщата със сладострастните си възгласи. Дали някоя вещица не се е промъкнала в леглото ми, дали тя не ме притискаше към себе си, дали тя не ме драскаше до кръв?
Тя пламна от срам и го погледна безпомощно.
— Мислиш ли, че Джеф е чул нещо? Не бих могла да го погледна в очите.
Брандон й се усмихна дяволито.
— Успокой се, сърчице мое, дори да е чул нещо, предполагам, че подобни звуци не са му непознати. Той дума няма да пророни за тях, защото е джентълмен. Но не се бой малката ми, звуците, които издавах аз, също не приличаха на доволно мъркане.
Тя се засмя облекчено и се притисна към него.