— Караш ме да забравя всичко, а след такава нощ наистина ми е трудна да се върна на почвата на фактите.
Той я целуна по челото и се засмя.
— Толкова лошо ли беше, съкровище?
— О не! — въздъхна тя.
После вдигна глава от гърдите му и го погали с нежни пръсти по брадата.
— Всяко лягане с теб в леглото е ново приключение.
Той се засмя, отиде в антрето и се върна с пакет, който й подаде.
— Това е твое и ако поискаш отново да се освободиш от него, моля те, изгори го или го скъсай, но не го давай в замяна, за да не може Луиза, която наистина притежава дарбата да ме изкарва от нерви, втори път да го даде за модел. Толкова добре помня как изглеждаше ти в тази рокля, че не желая някой да разруши спомена ми.
Хедър пребледня като платно.
— Ти си откупил от господин Хънт роклята ми?
— Да, да — потвърди Брандон, — измъчваше ме мисълта, че може да я притежава друга жена.
Тя се усмихна облекчено. Той е говорил с Хънт и мъжът е сдържал обещанието си. Хедър се вдигна на пръсти и целуна Брандон. — Благодаря ти, любими, ще я пазя като скъпоценност и при специални случаи ще я слагам само за теб.
Беше минала седмица, когато една вечер Луиза се появи отново, нечакана и без предупреждение, в дома на Бърмингамовци. Джеф беше отишъл на гости при приятели и още не се беше прибрал, останалата част от семейството прекарваше спокойна вечер в гостната. Хедър седеше на пода в краката на Брандон. Тъкмо беше накърмила Бо, който вече лежеше в скута на баща си, център на вниманието и на двамата родители. Хедър беше прегърнала бедрото на Брандон и дори не бе успяла да си закопчае роклята, защото се чувствуваше на сигурно място и далеч от чужди очи.
Но за Луиза нямаше затворени врати. Тя отмести с ръка Джоузеф, прислужника, който искаше да доложи за нея и се озова изневиделица посред стаята. Хедър се обърна, уплашена, Брандон също се обърна, недоумяващ. Щом зърна Луиза, погледът му помръкна и трябваше да признае, че с удоволствие би й извил врата. И през ум не му минаваше да й окаже обичайната любезност и да стане от стола при влизането й.
— Изпитваш, изглежда, удоволствие да правиш неочаквани набези, Луиза — каза той сърдито.
Луиза се беше втренчила с кисела усмивка в семейната идилия пред себе си, най-вече в ръката на Хедър около бедрото на Брандон. Но младата жена нарочно не пожела да закопчае роклята и да свали ръката. Безсрамният израз на лицето на Луиза я вбесяваше. Тази жена изглеждаше, както винаги, блестящо. Носеше жълта муселинена рокля с широки, развяващи се поли. Не ще и дума, още една творба на господин Хънт. Беше наистина голям майстор, трябваше да му се признае. Беше всъщност странно, че мъж с толкова отблъскваща външност може да създава прекрасни дамски тоалети. Хедър се замисли за миг дали Томас Хънт не беше автор и изпълнител на моделите и на другите рокли, които Уйлям Кърт й беше показал като свои собствени. По всяка вероятност Уйлям беше излъгал.
Луиза стоя една секунда мълчаливо с разперени ръце в средата на гостната. Усмихваше се презрително.
— Боже мой, каква трогателна семейна сцена! Колкото повече те гледам, Брандон, толкова повече се убеждавам, че си просто създаден за съпруг.
Тя си свали ръкавиците и шапката, захвърли ги небрежно върху току-що полираната маса, после си взе стол и се обърна, снишила глас, към Хедър.
— Бихте ли ми донесли нещо за пиене, дете мое? Малко мадейра, ако е добре изстудена.
В очите на Хедър припламна гняв. Тя стана и както вървеше, закопча корсажа на роклята си.
— Така съм ожадняла от прахта по пътищата — обърна се Луиза, този път към Брандон. — Освен това продължавам да ценя високо чудесните ти вина, скъпи. В града трудно можеш да намериш такова нещо, освен това сумата, която ми изплати, е почти на привършване.
Брандон продължаваше да седи и да си играе с Бо, който явно не понасяше Луиза, защото й хвърляше недоволни погледи. Брандон се запита какъв ли е този път поводът за посещението на Луиза. Хедър се върна с пълна чаша и я подаде с не особено приятелски жест на Луиза.
Гласът на Луиза прозвуча отново, все така студен и враждебен:
— Благодаря. А бихте ли ни оставили за малко насаме? Трябва да обсъдя със съпруга ви нещо съвсем делово.
Хедър се обърна с разтреперани устни към Брандон и вече посегна да вземе Бо от коленете му, но лицето на мъжа й беше почервеняло от гняв. Той я хвана здраво за ръката и изгледа заканително гостенката. Кожата върху скулите му се изпъна и той отвори уста за остра реплика. Но на Хедър вече й течаха сълзи от очите, тя поклати глава, вдигна Бо, скри лице от погледите на останалите и побърза да излезе от стаята. Отиде в кабинета да успокои детето, което беше почнало да хлипа, защото го откъснаха така рязко от татко му. После избърса мокрото си от сълзите лице.