Брандон изгледа Луиза хладно и проницателно.
— Е, сега пък какво има?
Доволна усмивка се появи на устните й.
— Срещнах днес следобед в Чарлстън твой стар приятел, Брандон.
Брандон не прояви никакъв интерес.
— Е, и? — попита рязко. Луиза се засмя.
— Не стар приятел, а по-скоро стар моряк от някогашния екипаж на „Бързоходен“. Каретата ми мина край него и аз веднага го познах. Клетият човечец беше ужасно пиян, но и той ме позна веднага, нали знае, че сме стари приятели. Та той се оказа много полезен за мен.
— Полезен ли? А с какво?
Тя отметна глава и се изсмя с пълно гърло.
— О, Брандон, никога не бих повярвала, че един Бърмингам ще се остави да го впримчат по такъв начин, на всичкото отгоре от една малка проститутка.
— По дяволите, що за идиотщини приказваш, Луиза? — възкликна нетърпеливо Брандон.
— Ти по-добре знаеш, скъпи! Хедър, твоята сладка, малка, невинна Хедър е била проститутка. Дики ми разказа как той и Джордж я намерили, докато обикаляла улиците на лондонското пристанище, за да продава прелестите си и как си бил принуден да се ожениш за нея — с една дума, зная вече всичко.
— Изглежда не всичко! — изрече бавно и заканително Брандон. Той стана и си наля силно питие.
Луиза продължаваше с огромно удоволствие:
— Зная, че Хедър ти е безразлична, скъпи, толкова се приказваше за това, че спите разделени и прочее… нямаше нужда да ми се казва едно или друго, за да разбера, че не си щастлив с нея. Единственото, което не проумявах, беше защо си се оженил за нея. Чак днес следобед, когато Дики ми разказа всичко, разбрах, че женитбата ти е била само фарс. А сега можеш спокойно да отпратиш Хедър за Англия. Дай й някаква малка сума обезщетение, това ще улесни нещата. Аз ще ти простя малката лондонска лудория и ще се върна при теб. Можем да бъдем щастливи. Зная, че можем. Аз ще се грижа за сина ти, защото не може да има съмнение, че, слава богу, наистина е твой. Аз ще го обичам, ще бъда добра с него.
Брандон я гледа известно време, съвсем объркан, просто не можеше да проумее какво го бе подтикнало на времето да се свърже с тази жена — толкова зла и примитивна. Къде са му били очите? Къде е бил здравият му човешки разум? Защо е мълчало сърцето му? Той заговори бавно и натъртено.
— Луиза, чуй добре какво ще ти кажа сега. Ако не ми повярваш, трябва да приема, че глупостта ти граничи с безумие. Ако си решила, че някой може да ме принуди да се оженя, или да приема каквото и да било задължение против волята си, значи не си ме познавала. И разбери веднъж завинаги — продължи той, подбирайки старателно думите си. — Жена ми никога не е била проститутка или уличница. Когато се срещнахме, тя беше девствена. Детето е мое дете. Хедър стана по моя свободна воля моя съпруга и аз повече няма да търпя ти да я обиждаш в този дом, включително и когато отсъствам. От тук нататък ще се отнасяш към нея както е редно да се отнасяш с господарката на Хартхевън. Имаш ли да кажеш още нещо за мен, моя дом, или плантацията ми? Още някоя клевета, която с удоволствие разпространяваш.
Луиза стана от стола и си наля чаша вино. Стоеше съвсем близо до него с чашата в ръка и го гледаше с омраза.
— Значи предпочиташ тази глупава хлапачка пред мен, така ли?
Брандон се засмя пренебрежително.
— Да. И аз отдавна съм направил избора си. А днес го потвърждавам най-решително.
Луиза присви очи. Тя се обърна и погледна през прозореца. После рязко се завъртя на пети.
— Много е странно, Брандон, че тъкмо ти говориш за уважение и за собственост. — Тя си изпи виното на един дъх, прекоси гостната и отново седна. Вдигна чашата, сякаш искаше да се чукне с него.
— Впрочем същинската причина за посещението ми е, че след като размислих здраво, стигнах до заключението, че земята ми струва двойно повече от цената, която получих от теб. Тя направи изкусна пауза, изчаквайки хитро реакцията му.
Той вдигна вежди, но сви безразлично рамене.
— Сключихме договор за продажба, Луиза. Въпросът е уреден. Договорът е подписан и подпечатан, сумата изплатена. Ти притежаваш вече само Оукли и няколкото моргена парк наоколо. Останалото е минало невъзвратимо.
— Минало невъзвратимо, значи, така ли? — изсъска Луиза. — Така ли каза? Е добре, да поговорим тогава за уважението. Как мислиш, много ли ще уважават хората жена ти и нейното копеле, когато разберат, че си бил изнуден да се ожениш за нея, че си бил в капан, който ти е поставила една най-обикновена проститутка?
Гласът на Брандон изкънтя из цялата къща.
— Дръж си езика зад зъбите, проклета жено! Няма да допусна да обиждаш съпругата ми и то в собствения й дом. — После сниши, колкото можеше, глас. — Все едно ми е какви лъжи дрънкаш за нас двамата тук и там. Прави каквото знаеш. Никой няма да се осмели да ми повтори дрънканиците, които изплюваш. Ти си отвратителна измет, Луиза! И върви по дяволите!