— Не съм чула, кога се е прибрал — каза смутено Хедър, но Джеф вече тичаше презглава към къщата. Тя вдигна поли и хукна след него. — Джеф, Джеф, кажи, какво се е случило? Какво е станало, Джеф?
Той я погледна. Странна смесица от чувства беше изписана на лицето му. Това я разтревожи повече от думи. Тя го хвана за ръката.
— Джеф, хайде, кажи ми какво се е случило! — извика тя. В страха си беше впила нокти в ръкава на дрехата му и сега го разтърсваше, доколкото една крехка жена може да разтърси мъж с две глави по-висок от нея. Джеф, кажи ми! — извика тя. За миг Джеф беше сякаш неспособен да говори, после изрече бавно:
— Луиза е мъртва, Хедър, някой я е убил.
Тя отстъпи крачка назад, притисна длан към устата си, за да подтисне вик и поклати недоверчиво глава.
— Не е вярно!
— Вярно е. Някой я е душил и й е счупил врата.
— А защо искаш да знаеш къде е бил Брандон? — попитат я сподавено.
Той се поколеба дали да й отговори.
— Джеф!
— Видях Брандон как изтича от Оукли. Изобщо не ме забеляза. Когато влязох в къщата, Луиза лежеше мъртва на пода.
На Хедър й секна дъхът. Беше загубила дар слово. После изведнъж изкрещя:
— Не! Погледна го с укор. — Не е бил той! Той не може да извърши подобно нещо. Не, той не, Джеф. Не! Как си могъл изобщо да го помислиш?
— Да не мислиш, че ми е много приятно? Но аз го видях, Хедър, а ние и двамата чухме вчера как й се закани.
— Но защо е ходил при нея?
Джеф извърна поглед.
— Джеф, отговори ми! — помоли го тя. — Имам право да зная.
Той въздъхна, после каза нерешително:
— Луиза му прати някакво известие. Бяхме навън, в полето. На бележчицата пишеше само, че е разбрала за тебе нещо, което той трябва да научи. Опитах се да го възпра, но той ме повали на земята и се закле, че ще й запуши мръсната уста. Лулу, слугинята на Луиза, донесе бележката. И тя беше уплашена до смърт. Хукна да бяга като бито куче. Но тя беше вече уплашена, когато дотича да му предаде бележката. Трепереше като лист. Докато да последвам Брандон, докато стигна в дома на Луиза, нещастието вече се беше случило. Брандон изхвърча през вратата, сякаш го гонеше дяволът. Джейкъб, конярят на Луиза, също го видя и веднага хукна да доведе шерифа.
На Хедър й се виеше свят. Бележка? Съобщение? Нещо, свързано с нея? Какво ли е искала да му каже Луиза? Изпъшка, когато си помисли за господин Хънт и връзката му с тази жена. Ако е разказал на Луиза за Уйлям Кърт, тя положително е поискала час по-скоро да го съобщи на Брандон. Дали не я е убил, заслепен от гняв? Предишната вечер наистина й се бе заканил. Не, не, тя не можеше да си представи мъжът й да е способен на такова престъпление.
— Не! Той не го е направил. Зная, че не го е сторил! — повтаряше тя упорито и клатеше убедено глава. — Той е мой съпруг. Аз го обичам. Затова зная със сигурност на какво е способен и на какво не е.
— За бога, Хедър! — простена измъчено Джеф. Той я притегли към себе си. — Дете, разбери, че и аз бих предпочел сто пъти да не съм прав. И аз го обичам. Той е моя кръв и плът, той ми е брат. — Той се обърна и изтича през вратата на къщата в антрето. Хедър го последва. Двамата претърсиха системно всички стаи, дано открият Брандон. Когато влязоха в спалнята, видяха го да стои до прозореца, загледан в двора. Хедър се хвърли с вик на шията му.
— Кажи му, Брандон — изхълца тя отчаяно. — Кажи му, че не си го направил!
— Сладката ми! — прошепна той нежно.
Джеф се приближи, боеше се да попита и да получи потвърждение. Брандон го погледна и се усмихна тъжно.
— Наистина ли мислиш, че аз съм я убил, Джеф?
— За бога, Бран! — възкликна задавено Джеф и поклати глава. Мъката му беше непоносима. — Разбира се, че не искам да вярвам, но нали с очите си те видях как изтича от къщата й, а когато влязох, тя лежеше мъртва на пода. Какво можех да си помисля?
Брандон галеше Хедър по косата.
— Ще ми повярваш ли, Джеф, ако ти кажа, че нямам нищо общо с убийството, че тя беше вече мъртва, когато дойдох?
— Бран, знаеш, че вярвам на всяка твоя дума, но ако ти не си я убил, кой тогава?
По-големият брат въздъхна.
— Защо този някой е изнасилил Луиза, Джеф?
Хедър пое за давено въздух.
— Изнасилил? — попита ужасен по-малкият брат.
— Да. Ти нима не видя? — попита Брандон.
— Била е изнасилена? — повтори Джеф, неспособен да повярва. — Но кой може да го е сторил? Та тя го вършеше доброволно.
— Точно така!
— О, господи такова нещо изобщо не ми мина през ума! — призна Джеф. Той се отпусна на един стол и се загледа втренчено пред себе си. След известно време стана, отиде и той до прозореца и погледна към алеята, където дърветата се огъваха под приближаващата буря.