Беше вече късен следобед, когато Хедър реши, че не издържа повече в Хартхевън. Тя облече костюма си за езда, сложи наметало за дъжд и отиде в конюшнята. Боеше се, че Хети може да я види и да я спре. За щастие Хети не се мяркаше никаква. Сега щеше да е достатъчно трудно да убеди Джеймс да й оседлае без възражения Феър лейди.
Джеймс, който тъкмо поеше конете, я зяпна учудено, когато я видя да отваря тежката врата. Бурята едва не я затръшна пред нея. Той веднага скочи и задържа вратата, докато тя влезе.
— Какво правите тук в такова време, госпожо Бърмингам? В такава буря трябва да сте си в къщи.
— Искам да изляза с Феър лейди, Джеймс, би ли ми я оседлал? Не ми е за пръв път да яздя в дъжд, няма защо да се безпокоиш.
— Но госпожо Бърмингам, страшна буря иде насам! Ако се засили, ще почне да вдига покриви и да изкоренява дървета. Мастър Брандон ще ме одере жив, ако разбере, че съм ви оседлал в такова време кон.
— От мен той нищо няма да разбере. Хайде, побързай и оседлай Феър лейди. Трябва да намерим Лулу, слугинята от Оукли, за да свидетелства пред шерифа, че мастър Бърмингам не е убил госпожица Луиза.
Той я погледна с тъмните си уплашени очи, но не каза нищо. Все пак продължаваше да се колебае.
— Ако не ми оседлаеш веднага коня, Джеймс — каза тя нетърпеливо, — ще го направя сама.
Той се затътри, поклащайки глава, към бокса и на Хедър й се стори, че мина безкрайно много време преди Феър лейди да е готова за езда. Джеймс проверяваше поне за пети път ремъците.
— Госпожо Бърмингам, не е изключено в такова време тя да стане неспокойна — сбърчи той отчаяно чело, — наистина, госпожо, не бива да яздите в такова време.
— О, млъкни, Джеймс. Налага се.
Той се покори неохотно и й помогна да яхне коня. Хедър го пришпори и го накара да потегли въпреки бурята. Стори й се, че се е озовала в ада. Силен вятър, дъжд и светкавици се сменяха във вихрен хоровод. Кобилата изпръхтя уплашено и отметна глава, но шпорите на Хедър я накараха да продължи напред. Вятърът засука наметалото й, дъждът я измокри в миг до кости. Ярки светкавици се спускаха от небето, придружени от продължителни гръмотевици. Хедър видя през рамо как Джеймс стои на прага на конюшнята, мъчи се да се предпази от вятъра и я гледа как изчезва в тъмното. За един къс миг я обзе изкушението да се върне. Не искаше да се лъже — страхуваше се. Но мисълта да се прибере в сигурността на голямата къща изчезна със същата бързина, с която бе дошла. Ако не беше убедена в необходимостта да тръгне, тя би останала, но животът на Брандон зависеше може би от това дали ще намерят Лулу.
Тази мисъл надделя.
Къде би могла Лулу да се чувствува на сигурно място, ако не в сега изоставената къща на господарката си? — разсъждаваше Хедър. — Конят и ездачката минаваха през гора, дърветата се превиваха под могъществото на бурята. Ниските клони сякаш я дърпаха за наметалото, или я шибаха в лицето. Конят се хлъзгаше по мократа земя и се препъваше. Хедър трябваше да напряга цялото си внимание, за да се задържи в седлото. Отчаяна, тя нави юздите около дланите си искри лице в гривата на Феър лейди. Ездата се превърна в отчаяна борба със стихиите.
Изведнъж вятърът сякаш поутихна, дъждът заваля малко по-кротко. Хедър усещаше как кобилата трепери от изтощение, после тя изведнъж спря. Хедър вдигна лице от гривата и видя, че се е озовала в алеята, водеща към плантацията Оукли, а огромните й дървета я бранят от стихията. Дългата бяла фасада на къщата се белееше в падащия здрач. Тя се свлече от седлото. Краката едва я държеха. Пое си дъх и се притисна към влажната топлина на животинското тяло, силите й бавно се възвръщаха.
Надежда и страх я накараха да тръгне напред. Прекоси с бързи крачки терасата и влезе в голямата къща. Затвори врата и се озърна. Ботушите й бяха кални, костюмът за езда лепнеше. Бурята сякаш беше фучала през цялата къща и беше привела всичко в движение. Паркетът скърцаше, стените стенеха, а керемидите на покрива сякаш тракаха от страх. Сенки пълзяха във всяка стая, от време на време откъм вътрешността на къщата долиташе трясъкът на затварящи се от течението врати. Все пак поводът да бъде тук помогна на Хедър да преодолее страха си. Преди всичко трябваше да провери лично, дали Лулу не е тук, свита в някое ъгълче в очакване да премине бурята.