После тя ме удари с юмрук в лицето, защото й обясних, че бях взел за модел ваша рокля. Обсипа ме с ругатни, които не бях чувал даже от мъж, със злобни думи, които изпепеляваха всичко в мен. Не можах да издържа, ръцете ми посегнаха към шията й. Не си давах сметка какво върша. Тя изпадна в паника и се опита да се изтръгне от ръцете ми, но се заплете в пердетата. Тогава я хванах и я повалих на пода. Не подозирах колко е силна. Тя се вкопчи в мен и разбрах, че има мускули като на мъж, тя ме удряше където й падне. Представа нямах, че жена може да е толкова яка. Беше истински бой — виждате стаята на какво е заприличала. Въпреки това изпитахме и огромно удоволствие тя и аз. Тя стенеше и се движеше с диво сладострастие под мен. Продължавам да вярвам, че можехме да бъдем щастливи заедно. Но когато всичко свърши, очите й отново се присвиха. Тя ме заплю в лицето и каза, че когато тук влезе Бърмингам, най-сетне ще разбера как изглежда истински мъж. Тогава ръцете ми посегнаха отново към гърлото й и аз изстисках живота от тялото й. Просто не можех да се възпра. Стисках, стисках и отдръпнах ръце едва когато чух как мъжът ви скача навън от коня си и нахлува в къщата като луд. Той блъсна силно вратата, а аз едва успях да се скрия.
— Искате да кажете, че сте бил тук, когато мъжът ми е влязъл? — попита тихо Хедър.
— Да, да, той се появи тук, сякаш беше дяволът в плът и кръв. Така ме уплаши! Едва смогнах да се скрия зад вратата. Навярно ме е спасил шокът, който той изпита, когато зърна всичко това. После тук влезе още един мъж, който много приличаше на вашия съпруг, но и той не ме видя.
— Защо ми разказвате всичко това, господин Хънт? — попита тя, предварително уплашена от отговора му.
— Защото от мига, в който намерихте обецата, вие вече знаехте, че аз съм убил Луиза. А сега искам да си я получа, преди да я загубя втори път.
Той грабна с бързо движение обецата от ръката й и дълго се любува като омагьосан на проблясващите диаманти.
— Когато й шиех роклите, Луиза все ми повтаряше, че в нейните очи аз не съм изрод. Наричаше ме мил и добър, позволяваше ми да целувам белите й гърди. Аз я обичах, истински, но тя ме нарече изверг.
Сълзи потекоха отново по грозното му лице. Но изведнъж очите му опасно се присвиха.
— Тя не беше първата жена, която си въобрази, че ще й се размине да ми се присмива. Роклята, която носехте, когато избягахте от дома на Уили, също принадлежеше на жена, която ми се подигра. Този идиот Уили си въобразяваше, че не е дошла да си я прибере, защото не е имала пари да плати. — Той се разсмя като луд. — Тя просто не можеше да дойде, разбирате ли ме? Беше мъртва. Бях й стиснал гръкляна, както го направих и с Луиза. И госпожица Скот я убих защото ми се присмиваше.
Той се заприближава заплашително към Хедър и тя отново долови силен дъх на одеколон. Сега си спомни изведнъж, къде беше усетила вече веднъж тази отвратителна миризма. Очите й се разшириха от ужас.
— Вие сте стояли зад завесата в магазина на Уйлям Кърт! Видял сте ме как изтичах, облечена в онази рокля.
Усмивката му беше отвратителна.
— Да, разбира се. Та вие дори не се обърнахте. Бях ви много благодарен, безкрайно ме улеснихте.
— Улеснила съм ви?
— Ами да, разбира се. Вие наистина ли вярвахте през всичкото това време, че сте се справила с Уйлям Кърт? С малката рана от ножчето за плодове в рамото му? Ами, той само е припаднал, защото е бил пиян.
— Искате да кажете, че той е жив?
Томас Хънт се ухили и поклати безформената си глава.