— Не, мадам. Аз му прерязах проклетия гръклян! Оказа се много лесно й бях ужасно доволен. Защото години наред аз шиех роклите вместо него. А той се хвалеше на ляво и на дясно, че са негови. Пък не можеше дори да вдене игла. Вие ми дадохте възможност лесно да му видя сметката. Само едно беше лошо. Готвачката ме видя как му прерязвам гадния тлъст врат. Влезе тъкмо в този миг, защото искаше да разтреби масата. Заради нея се наложи да се изнижа час по-скоро от Англия. За съжаление не можах и на нея да я прережа гръцмуля. Успя да изхвърчи като бясна навън. Виж, нея наистина я уплаших, но не можах после да открия къде е.
Хедър отстъпи, към камината, ужасена, но и с чувството на огромно облекчение. Тя наистина беше мислила през цялото това време, че Уйлям Кърт лежи на съвестта й.
— Няма да е много лесно да пратя на онзи свят и вас, мадам. Не сте ми сторили нищо лошо. Не сте ми се подигравали като онези, другите. Бяхте всъщност много мила с мен. Освен това сте хубава жена. Казах веднъж на оная глупачка Сибила, че една от най-хубавите жени, които съм срещал, положително би носила моите рокли. Имах предвид вас, госпожо. Бяхте наистина единствената, която имаше фигура за моите рокли. Но сега… нали ще разкажете на всички, че аз съм убил Луиза, защото така ще спасите мъжа си. Разбирам ви…
Той се приближи малко и й преряза пътя за бягство. Тя стоеше, облегната на камината, тъй че не му се наложи да ходи далеч. Вдигна ръце към гърлото й. Щом зърна тези ръце като ноктести лапи, същите, които бе виждала в кошмарите си, Хедър усети как в нея се надигат безкрайна жажда за живот, смелост и решителност да се пребори с него и да се спаси. С бързо движение се дръпна. Той отново посегна и сграбчи роклята й, която се скъса, когато Хедър отново се дръпна. Беше уродлив, но много пъргав. Когато тя хукна към вратата, успя да докопа ризата й. Отново разкъса дрехата, но не докрай и сега я държеше здраво. Хвана я през кръста и я завъртя брутално към себе си. Зърна бялото рамо, което се подаде от разкъсания плат и облиза отвратителните си устни.
— Кожата ти е копринена, а аз обичам нежна женска кожа. Бихме могли да отложим за малко изпълнението на присъдата ти — измърмори той. Раздра с лапата си с рязко движение плата на гърдите й. Тя остана по мокра от дъжда риза. Лакомо святкащите му очи сякаш изгаряха тънкия плат. Той си пое дълбоко въздух, а после се нахвърли с дрезгав вик отгоре й. Отново дръпна плата и тя остана съвсем гола. Хедър изкрещя, опита се да се брани, но той само се присмиваше на усилията й.
— Ти си много по-слаба от Луиза и лесно ще се справя с теб.
Притегли я най-близо, а тя се изви колкото можеше по-назад, изпълнена с отвращение. Това не го смущаваше. Покри шията и гърдите й с жадни целувки, а после заби, като бясно псе, зъби в рамото й. Вик се изтръгна от устата й. Стори й се, че ще припадне от болка. Хълцаше и усещаше как гадната му влажна уста се плъзга по гърдите й, знаеше, че след миг отново ще я ухапе.
Беше я превил толкова силно назад, че й се стори — ще й счупи гръбнака. Изведнъж си спомни, че веднъж вече я бяха превивали така въпреки волята й. Тогава беше повлякла Уйлям Кърт след себе си на пода, защото се бе оставила да падне. Нямаше време да разсъждава дълго дали мисълта е добра. Остави се да падне и го повлече след себе си. В усилието си да не падне, той я пусна за миг. Тя се отърколи колкото можеше по-надалеч от него и в същия миг беше отново на крака и отново се опита да бяга. Той протегна ръка да я хване, но докосна само бедрото й над жартиерата. Тя хукна, уплашена до смърт, по стълбата, без да поглежда назад. Знаеше, че е по петите й, но се надяваше, че стъпалата ще забавят неговия бяг, защото беше куц. Дишаше забързано, припряно и трябваше да събере всичките си сили, за да прескача по две стъпала наведнъж. Обърна се чак на площадката. Той тъкмо беше стигнал първото стъпало. Сега държеше във всяка ръка по един пистолет.
Тя се обърна с вик и изтича в другата стая. От там в съседната спалня. Спря чак в края на дългата анфилада. От тук не можеше да продължи, без да се озове отново на широката стълбищна площадка. Отвън се чуваха стъпките му провлечени и колебливи — той очевидно съобразяваше къде ли може да е тя.
Хедър затвори очи и се накара да диша равномерно и тихо. Ударите на сърцето сякаш кънтяха в ушите й. Шумът на прокрадващите се отвън стъпки й беше непоносим. Облегна се разтреперана на стената и докосна рамото си, мястото, белязано от неговите зъби. Ако я намери, няма да се успокои, докато не изпохапе тялото й. Запита се дали Сибила и Луиза бяха изтърпели същото мъчение. Беше изнасилил и двете жени, а сега беше по петите й. По-близък спомен възникна в съзнанието й: контурите на зловещ конник върху тъмен кон, който се появява в края на поляната и се приближава към нея. Не бе успяла да види лицето му, но сега вече знаеше: бил е Томас Хънт. Хедър закри в панически ужас лицето си с ръце. Молеше бога да й позволи да умре, преди той да е задоволил с нея ужасното си сладострастие…