— Ако съм те разбрал добре, очаква да отида при него, така ли? — попита сърдито Брандон — И защо, по дяволите, не може той да дойде на борда на „Бързоходен“ като всички други?
— Човекът е сакат, господине — опита се да обясни морякът. — Би желал, ако нямате нищо против, да види товара, да прецени стойността му и да ви заведе след това до дома на търговеца.
Брандон изръмжа някаква ругатня и лицето му стана червено от яд.
— Добре, Джордж, покажи на човека стоката, а като свършите, го доведи тук.
Джордж излезе заднешката и затвори вратата след себе си. Сега Брандон пусна, макар и с нежелание, Хедър. Тя изтича до стола край прозореца и побърза да закопчее роклята си, докато той сядаше зад писалището. Усещаше очите му върху себе си, бузите й се изчервиха под този поглед.
Малко по-късно доведоха пратеника. Тя остана до прозореца, обърнала гръб на двамата мъже. Беше същинско мъчение да стои в каютата, докато мъжете водеха делови разговор. Лицето й продължаваше да пламти. Би предпочела да е мъртва. Погледна надолу към леко олюляващата се вода и се запита дали би намерила кураж да скочи, та смъртта да реши всичките й проблеми. Наведе се силно напред, за да надникне в тъмните дълбини, без да забележи, че пратеникът си е отишъл и Брандон е застанал зад нея. Той сложи ръка върху нейната и тя потрепера от ужас. Той се усмихна и отметна кичур от челото й.
— Мисля, че ще трябва да те напусна за няколко часа, Хедър. Но ще се върна колкото може по-бързо. Поръчал съм на Джордж да те пази. Моля те, не му създавай неприятности. Той е безкрайно добър с дамите. Казах му, че искам да те намеря тук, когато се върна, та ще те моля, не се опитвай да изчезваш. Ако допусне да избягаш, ще му смъкна кожата от гърба. Освен това непременно ще те намеря, та ако ще да се наложи да преобърна цял Лондон.
— Изобщо не ме интересува дали смъквате кожите на слугите си — отвърна тя с горчивина, — но ако видя възможност да избягам, няма да я изпусна.
— В такъв случай, мила Хедър — вдигна той вежди, — за предпочитане е да те взема със себе си.
Стори й се, че ще си загуби разсъдъка от страх.
— О не! — възкликна тя! — Моля ви! Бих умряла от срам. О не! Ще остана тук, както пожелахте и през цялото време ще чета, уверявам ви!
— Ти знаеш да четеш? — изгледа я заинтригувано Брандон.
— Да — отвърна тя тихо.
Той й се усмихна. Малко жени умееха да четат. Изпита нещо като уважение към това странно момиче.
— Е добре — каза колебливо — оставям те тук и ще надникна в някой магазин за дрехи да ти набавя необходимото. Я стани да видя каква големина носиш.
Хедър стана с неудоволствие и се завъртя бавно, както й бе заповядал. Очите му я оглеждаха със задоволство:
— Ама ти си наистина много мъничко същество.
— Някои ме намират прекалено слаба — каза тя. Беше си спомнила пренебрежителните думи, с които я обсипваше леля й.
— Сигурно са били завистливи дърти жени — засмя се Брандон — мога да си представя! Положително се задушават в собствената си мазнина.
За пръв път лека усмивка озари лицето на Хедър. Описанието му отговаряше напълно на вида на леля й. Но усмивката изчезна пак така бързо, както се бе появила. Въпреки това мъжът я бе забелязал.
— Охо! — възкликна той весело — знаех си, че рано или късно ще те накарам да се засмееш.
— Що се отнася до вас, нямам никакви основания да се радвам, — побърза тя да забележи.
— Е да — отговори той, развеселен — настроенията ти се сменят много бързо, малка лейди. А сега да видим дали ледът по устните ти се е постопил — каза той, застанал плътно до нея. — Бих искал да усетя, за разнообразие, нещо топло. Хайде, целуни ме както би трябвало да го прави любима жена. За повече нямам време сега.
Хедър усети невероятно облекчение при мисълта, че няма да последва любовна сцена. Затова си наложи да се престори, че изпълнява желанията му, обгърна врата му с ръце и наведе главата му към себе си. Той вдигна учудено вежди, а Хедър, в желанието си прегръдката да прекъсне час по-скоро, притисна влажни и топли устни към неговите и го целуна с малкото опит, придобит през последните няколко часа. Целуна го с любов, почти нежно и притисна тялото си към неговото. Близостта й го замая. Разумът сякаш изобщо го напусна. Ръцете му я прегърнаха, цялото му тяло я желаеше. Това нежно същество беше самото изкушение. С мъка се отдели от нея.
— Трудно е да се раздели човек с теб, когато ме целуваш по този начин — каза той дрезгаво.
Хедър се изчерви. И за нея тази целувка беше изненада. Задачата, която той й бе поставил, не й се стори отвратителна.
— А сега, струва ми се, трябва наистина да тръгвам. Тесният ми панталон не би оставил дори у напълно лишен от въображение човек съмнение относно състоянието ми.