Продължаваше да стои, силно притисната към стената. Като се изключат чорапите и ботушите, беше гола и студът, проникващ през пролуки и цепнатини, беше почти непоносим. Би искала да потърси в гардеробите някое палто, но не биваше да рискува да издаде и най-слабия шум. Чуваше как някъде в голямата спалня в края на коридора под нея той затръшва вратите на гардеробите и хвърля мебели срещу стените. Трябваше да го изчака да мине в съседното помещение, преди да се осмели да шавне. Може би тогава щеше да се открие възможност да се измъкне незабелязана. Нямаше да е трудно да изтича по стълбата и да избяга от къщата. Наметалото й беше окачено в антрето. Може би щеше да успее да го смъкне от окачалката, преди той изобщо да забележи, че е избягала. Но беше готова и да излезе съвсем гола навън. Животът беше по-важен. О, господи, спаси ме! — молеше се тя.
С ужас го чу миг по-късно да влиза в съседната стая. Внимателно, за да не вдига шум, се опита да напипа дръжката на вратата, без да изпуска от поглед вратата към съседното помещение. Без да поглежда към стълбището, тя се промъкна през леко открехнатата врата и я затвори безшумно подире си.
Сега направи няколко крачки през тъмната площадка, обърна се, за да изтича покрай стаята, в която той беше влязъл. Но в следващия миг изкрещя високо и сякаш хиляди пъти умря, когато усети как я обгръщат силни мъжки ръце.
— Хедър! — извика Брандон. Разбра, ужасен, че тя е гола. Тя се хвърли хълцайки на врата му. В този миг изобщо не се питаше по какво чудо се е озовал тук. Беше мокър до кости, но тя и това не забеляза. Сега се чувствуваше в безопасност. После чу стъпки и вече знаеше, че Томас Хънт отново е попетите й. Сърцето й заби лудо.
— О, Брандон, побързай, той има пистолети! — Брандон пребледня. — Ранена ли си, Хедър?
Тя нямаше време да му отговори. Той я придърпа след себе си в стая в другия край на дългия коридор и тъкмо искаше да затвори вратата, когато се появи Хънт. Той веднага я видя и вдигна пистолета. Хедър стоеше неподвижна, сякаш прикована. После чу изстрела. Куршумът се заби във вратата, до ухото й. Дебелото дърво се нацепи на трески. Изтръгната от вцепенението си, тя затръшна вратата.
Брандон не попита нищо повече. Куршумът, който се бе забил в дървото точно над главата на жена му, беше го изкарал от кожата му. Той притегли Хедър и двамата се притиснаха към стената до затворената врата.
Видяха как дръжката слиза надолу, вратата бавно се отвори, а Томас Хънт се вмъкна предпазливо в стаята. Брандон вдигна ръка и сграбчи китката на мъжа, който изтърва един от пистолетите. Хънт се извърна, на лицето му се изписа ужас. Беше ясно, че не е подозирал за присъствието на Брандон. Беше зърнал навреме вдигнатия му юмрук и беше отскочил встрани, но не достатъчно далеч. Юмрукът го улучи по бузата и го хвърли срещу стената. Макар и зашеметен от силния удар, успя да вдигне втория пистолет и да го насочи към Брандон. Чу със задоволство вика на Хедър.
— Това е краят, господин Бърмингам, жалко, нали? — изсмя се той, триумфиращ.
Зад него Хедър отново извика.
— Той е убил Луиза — каза тя.
— Да, аз го направих — потвърди едва ли не със самодоволство Хънт и погледна ухилено Брандон, — няма да се поколебая да застрелям и вас. Предполагам, знаел сте вече, че съм го направил аз, нали?
— Може би — отвърна Брандон. Той отстъпи няколко крачки назад, увличайки след себе си и Хедър.
— Зная, зная, сигурен съм. Зная, че сте разпитвали в града за мен. В деня, когато дойдохте в магазина ми, вече сте се опитвали да си пъхате носа в моите работи, вече душехте да разберете кога съм пристигнал от Англия и що за човек съм. Защо, ако смея да попитам?
Брандон се усмихна малко накриво и смъкна ризата си от раменете.
— Жена ми беше споменавала няколко пъти за вас…
Хедър вдигна смаяно глава и го погледна. Той я погали успокоително по косата, облече й ризата си. Когато зърна раната, която зъбите на Хънт бяха оставили върху рамото й, погледът му стана леден. Присви устни, а мускулът на бузата му затрепери.
— Виждам, че открихте как съм жигосал съпругата ви. Същинска кукличка е, нали? Много е сладка без дрехи, само по ботушки — ухили се той. — Но не е никак лесна. Признавам, не съм виждал по-хубава жена. Пък е и по-пъргава от всички, с които съм си имал работа досега. Докато да се обърна и ми се изплъзна, като гущерче.