Налудничав смях се изтръгна отново от устата му.
— Ако я бяхте хванали, сега щяхте да сте мъртъв — каза заплашително Брандон.
Хънт само присви уста.
— Та така, значи, разказвала ви е за мен. Не подозирах. Когато избяга в онази нощ от магазина на Уили, реших, че е прекалено уплашена, за да спомене някога името ми. Нали трябваше да е повярвала, че тя го е убила. Не можех да допусна, че ви е разказала всичко. Но защо беше толкова нервна, когато си поговорих с нея? Когато я заплаших, че ще разкажа всичко, ако не плати?
— Предполагам, че съпругата ми не е подозирала, че ми го е разказала…
Хънт го изгледа — нищо не разбираше.
— Какви ги дрънкате? Що за глупости?
— Няма значение, господин Хънт, но ще съм ви много благодарен, ако ми кажете какво ви даде съпругата ми, за дави накара да мълчите?
— Знаете по-добре от мен. Или знаете поне част от истината. Нали ви видях как вдигнахте една от обеците, когато стояхте до леглото на Луиза.
Хънт се разсмя, когато чу въздишката на Хедър. Бръкна в джоба си, извади няколко бижута и ги показа на Брандон.
— Ето, щом толкова искате да знаете! — каза той гъгниво. Хубави нещица, нали? Почти толкова красиви, колкото и съпругата ви. Сладка женичка наистина с тази мека кожа и черните коси, а розовите пъпки на гърдите й не могат да не очароват всеки мъж…
— Вие ли изнасилихте и убихте Сибила Скот? — прекъсна го Брандон.
Хънт го изгледа смаяно.
— Ами разбира се. И тя ми се присмя, както и Луиза. Този ден вървях по петите й, когато тя си тръгна от Чарлстън. Преди да я убия си направих с нея кефа в гората. Но тя не е и наполовина толкова хубава колкото жена ви.
— Значи пак вие обикаляхте в гората край дъскорезницата ми?
— Да, да, това беше по-силно от мен. Цялото ми същество вече желаеше съпругата ви, беше същинска мъка. Това ме терзаеше ден след ден. Когато търговецът ми продаде роклята й, разбрах, че е тук. Опитах се да науча от този човек от кого я е купил, но той не поиска да каже. Но тогава, в гората, я познах и вече знаех, че е същото момиче, което Уйли се опита да помами в леглото си. Беше му се изплъзнала и беше забила нож в рамото му…
— Не! — извика Хедър. — Той се надяна на ножа, докато се борехме.
— Както и да е, но тя го е помислила за мъртъв. А той не беше умрял. Довърших го аз. Той беше само пиян. Затова лесно му прерязах гръкляна на това прасе.
— Убил сте толкова хора, господин Хънт и никой не ви е заподозрял? — попита Брандон.
— Разбира се, че почнаха да ме подозират, затова беше крайно време да се изпаря от Англия, а тук никой не знаеше нищо за мен.
— И навярно се мислите за голям хитрец? — попита Брандон, за да спечели още време. Междувременно вече бе разбрал, че мъжът е луд.
— Достатъчно хитър, за да увелича списъка си — отвърна високомерно господин Хънт и развъртя пистолета си във въздуха. — Само че искам преди това да си направя кефа и то с вашата съпруга, и то пред очите ви, докато сте още жив. Такова нещо досега не съм правил.
— Ами хайде тогава, Хънт — изсмя се саркастично Брандон. — Само че преди това вие ще бъдете труп.
Очите на Хънт святкаха налудничаво, когато отговори:
— Да, да, ще бъде особено удоволствие. Виждам ви толкова ясно пред себе си, вързан на вързопче, неспособен да помръднете, докато просвам жена ви на леглото и… ооо! Ще я накарам да крещи нарочно за вас, всеки път когато я ухапвам.
Хедър прегърна Брандон и скри лице на гърдите му.
— Ще ви убия, преди да сте я докоснали с пръст! — Заклевам се — каза Брандон.
Той побутна Хедър да застане зад него и се приближи внимателно към лудия.
— О, щом казвате, ще направя необходимото вие да умрете по-бързо — захили се демонично Хънт и се облегна на стената. Вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Брандон.
Хедър се втурна с див вик напред и заслони с тялото си гърдите на Брандон. Той се опита да я накара да застане зад него, но тя сключи ръце около врата му, а безмерният страх за живота му сякаш бе пробудил в нея неподозирани сили.
— За бога, махни се от пътя ми, Хедър — извика той.
— Не — отвърна тя упорито, — той има само един куршум и може да убие само един от нас. Нека бъда аз, Брандон! — възкликна тя умоляващо. Предпочитам да умра тук, само той да не ме докосне още веднъж. Не бих могла да го понеса.
— Съпругата ви е права, сър. За съжаление не мога да убия с един изстрел и двама ви. Но така за мен става само по-интересно — изкикоти се той, като се обръщаше към Брандон. — Да не мислите, че няма да се забавлявам добре и с труп?
Брандон беше извън себе си от гняв.
— Да не си въобразявате, че ще допусна да я докоснете с пръст? Няма да позволя да се погаврите с нея!