— Едва ли ще имате възможност — ухили се Хънт. С бързо движение дръпна ризата от тялото на Хедър и отстъпи със смях малко назад. — Намирам, че така е по-красива!
С вик на дива ярост Брандон скочи напред, но Хънт насочи тутакси оръжието си към него.
— Назад! Или ще откъсна с този пистолет хубавата главичка на жена ви. А останалото ще го изгризкам.
Бурята запрати с всичка сила един клон срещу прозорците, стъклата се пръснаха на хиляди парчета, а Хънт се озърна, стреснат. Тъкмо този миг използва Брандон. Скочи напред, но не беше взел пред вид, че оръжието на мъжа си оставаше насочено към него. Хънт стреля и Хедър изпищя, когато Брандон се олюля. Но той не падна на пода, а само се хвана за рамото. Кръвта се стичаше по ръката и по гърдите му. Брандон се разсмя саркастично. В същия миг Хънт осъзна грешката си. Противникът му не беше мъртъв. С един скок, с бързина невероятна за куц човек, Хънт се озова при вратата и хукна по стълбите към антрето. Без да се колебае нито за миг, Брандон го последва. Хедър стоя един миг неподвижна и нерешителна. Ужасът да види Брандон пред дулото на пистолета я бе разтърсил. Тя излезе през вратата. Сакатият тичаше презглава, почти се търкаляше надолу по стълбата. Хвърли през рамо пламнал поглед назад. Облиза безпомощно дебелите си устни, направи кръг в антрето, защото не можа да улучи изхода. Тя видя, че продължава да държи пистолета в ръка, но знаеше, че оръжието вече не е заредено. В същия миг Хънт вдигна пистолета и го запрати по преследвача си. Брандон се наведе. Оръжието падна зад гърба му на пода. Хънт се опитваше да стигне входната врата, но Брандон беше по-бърз. Той прескочи последните стъпала и се хвърли върху гърбавия. Двамата паднаха на пода. Брандон веднага се изправи и вдигна сакатия. Със зловещ смях удари Хънт с юмрук в лицето. Мъжът отново падна. От устата и носа му рукна кръв. Брандон пак го вдигна и го запокити с такава сила срещу стената, че само това беше достатъчно, за да му строши гръбнака. Хънт изкрещя. Погледът на Брандон беше все така зловещ и сега той удари с все сили с юмруци лудия в стомаха. Когато жертвата му падна по лице, Брандон тутакси вдигна отново Хънт и го цапардоса с неотслабваща ярост с юмрук под брадичката. Убиецът стенеше и се опитваше отчаяно да се освободи, но Брандон не го пускаше.
— Проклето псе, никога вече няма да докоснеш жена ми!
Хедър стоеше разтреперана до мъжа си. Не беше виждала Брандон толкова брутален. Раната в рамото не му пречеше. Сякаш я беше забравил. И двамата мъже бяха целите в кръв.
Томас Хънт се беше превърнал в кърваво парче месо, беше почти в безсъзнание и едва ли разбираше какво става с него. Заскимтя тихо, когато Брандон го удари още веднъж.
Хедър не можеше повече да гледа. Тя изтича при мъжа си, хвана го за ръката.
— Брандон, престани, ще го убиеш. За бога, Брандон, престани!
Брандон пусна мъжа и го видя как се изплъзва от ръцете му и се свлича на пода. Томас Хънт стенеше и се превиваше.
Брандон беше загубил всякакъв интерес към него и Хедър разбра с облекчение, че няма да гледа повече как съпругът й губи контрол над себе си.
Двамата се заизкачваха по стълбата, без изобщо да поглеждат назад. Хедър прегледа раната на рамото на Брандон. Кратък вик на болка се изтръгна от устата му, когато пръстите й докоснаха мястото, където куршумът го бе прострелял.
— Трябва бързо да се прибираме, Брандон. Куршумът трябва да бъде изваден от раната.
Той успя широко да се усмихне.
— Боя се, че пътят към дома е отрязан за известно време. Ще трябва да прекараме нощта тук. В такава буря е невъзможно да се язди. Откакто дойдох, тя непрекъснато се засилва и навън сега е по-опасно отколкото при идването ти насам.
— Но рамото ти трябва да се превърже. И какво ще стане с Бо? Кой ще се погрижи за него?
Той се засмя, привлече я към себе си, без да помисли дори, че цапа гърдите й с кръв.
— За рамото ми ще се погрижиш ти, миличко, а що се отнася до Бо, преди да тръгна помолих Джеймс, ако не се върнем на време, за му потърси дойка. От страна на Джеймс е било същинска идиотщина да те остави да тръгнеш.
— О, Брандон, можех ли да седя безучастно и да не опитам всичко, което би могло да ти помогне.
Тя стоеше в края на стълбището и не забеляза, че долу Хънт се е надигнал и пълзи към вратата. Едва когато вътре нахлу струя студен въздух, а с нея и дъжд, двамата се обърнаха и видяха, че мъжът се измъква от къщата. Той се опитваше да устои на бурята, която се бе превърнала в същински ураган.
Дори Брандон трябваше да положи не малко усилия, за да затвори с мъка вратата. Междувременно Хънт беше пропълзял по терасата до противоположната страна на къщата, където бяха вързани конете. Брандон нямаше време да възпре Хънт, когато той метна разкривеното си тяло върху гърба на Леополд. Изкрещя някакво предупреждение, но гласът му се загуби сред свистенето на урагана.