— О не, добре зная, че не си дете — закачи я той, но добави ядосано: — Сърдя ти се само, че си дала на този негодник, когото впрочем, винаги съм смятал за луд, бижутата, които ти подарих.
— Толкова се боях, че ще ти разкаже какво съм направила, а нямаше да е почтено да му дам бижутата на твоята майка. Зная колко си я обичал, а ми беше достатъчно мъчително да се разделя и със собствените си бижута. Но те бяха единственото, което можех да му дам.
— Нима мислиш, че бих се отказал от теб, дори наистина да беше убила Кърт? За бога, та този човек си го е заслужавал!
— Не е бивало да съм толкова лековерна, когато ми обеща учителско място в женския пансион на лейди Кабот. Но така исках да се махна от дома на леля си.
Брандон я изгледа смаян.
— Лейди Кабот ли каза?
Тя кимна неуверено:
— Да, трябваше да стана учителка в пансиона й.
Той се разсмя от сърце.
— А какво трябваше да преподаваш, мадам? Как се ляга с мъж в леглото? Мило мое наивно момиченце! Лейди Кабот е собственичка на един от най-елегантните и най-скъпите лондонски публични домове. Признавам, че съм ходил там един или два пъти. Хъм, кой знае, може би щях да те срещна там, ако нещата се бяха развили другояче. Бъди сигурна, щях да избирам само теб, да преспивам само с теб.
— Брандон Бърмингам! — възкликна тя възмутено — значи ли това, че би предпочел такава среща с мен? — Тя беше седнала в леглото, готова сякаш да стане и да го напусне, но той я прегърна с една ръка и я привлече обратно.
— Разбира се, че не, миличко, само се пошегувах. Би трябвало по-добре да ме познаваш.
— Наистина нямах представа, че това училище съвсем не е училище — усмихна се тя.
— Зная, детенце и се радвам, че проклетото псе, което е искало да те натика там, е намерило заслужената си смърт, в противен случай щеше да ми се наложи да се върна в Лондон и собственоръчно да му строша главата. Той си е получил заслуженото задето се е опитал да те изнасили.
Тя го погледна усмихната.
— А после се появи ти и ме изнасили. Какво ще е сега заслуженото наказание?
Той се усмихна доволно.
— Вече си понесох наказанието, нали се наложи да се оженя за една високомерна малка девственица.
Той посегна към кожената кесия, която бе сложил на масата, преди да се съблече, пусна я да падне на корема му.
— Само внимавай това тук да не се загуби втори път, мадам. Следващия път няма да съм толкова снизходителен.
Тя посегна любопитно към кесията и я отвори. Вътре бяха бижутата й.
— Как успя да измъкнеш кесията от джоба на господин Хънт? Нали беше вече мъртъв и погребан под огромния дъбов клон? — попита тя учудено.
— Паднала е, изглежда, когато Леополд го хвърли от седлото.
Когато си тръгнаха на другата заран, качени и двамата на гърба на Феър лейди, бурята беше поутихнала. Разкъсани облаци все още се гонеха по оловносивото небе, но вече не валеше. Наметалото на Хедър още беше влажно и сега вдигаше пара под горещото утринно слънце. С удоволствие би го хвърлила, но Брандон реши, че да язди само по риза означава да не следва господ струващата мода.
— Ех, Джеф не би имал нищо против, ако се появиш и само по риза, а Хети е свикнала да те вижда и с много по-малко дрехи на гърба — закачи я той.
Хедър го изгледа нерешително и сякаш готова да свали наметалото.
— Щом смяташ, че Джеф не би имал нищо против…
Той задържа ръката й и весело се разсмя. Очите му сияеха.
— Той наистина не би имал нищо против, но аз бих имал куп възражения. Нали видя как подредих Хънт. Не бих го повторил с особено удоволствие и по отношение на собствения си брат.
Наметалото си остана на раменете й, а не след дълго двамата бяха вече в къщи. Всичко живо се втурна на верандата. Джеф очевидно не беше мигнал тази нощ, а Хети плачеше в престилката си.
— Ох, божке, божке, мастър Бран, всички мислехме, че ви се е случило нещо. Леополд се върна сам и решихме, че вие хвърлил и сте си строшили главата. — Тя се обърна към младата си господарка и поклати глава: — Пък вие, госпожа Хедър, ме уплашихте до смърт. За малко да пребия Джеймс задето ви е пуснал. Поболях се от грижи за вас, детенце.
Порив на вятъра повдигна наметалото на Хедър. Брандон побърза да го хване, но Джеф и Хети вече бяха зърнали голите й бедра.
— Госпожо Хедър, какво е станало с дрехите ви?
— Убиецът на Луиза се е опитал да убие и нея — отговори Брандон и слезе от коня. Лицето му се изкриви от болка и той посегна към рамото си. Беше пребледнял. Хедър се смъкна уплашена от седлото и опипа, загрижена, превръзката му.
— О, Брандон, пак почва да кърви! Веднага се качвай горе, трябва да видя какво става. — Трябват ми чисти бинтове и вода — обърна се тя към Хети — и кажи на Мери да ми донесе Бо. Сигурно умира от глад. Пък и аз трябва да се освободя от млякото си. Джеймс, откарай Феър лейди в конюшнята и хубавичко я разтрий. Лък, тръгвай веднага за Чалстън и кажи на шерифа Таунсенд да потегли веднага с още няколко души мъже за плантацията Оукли. Там ще имат нужда от тях. Джеф, ела горе с нас. Брандон ще ти разкаже какво се случи тази нощ.