Тя извърна очи, но в същия миг вече горчиво съжали, че го стори. Лицето й пламна, почувствува се унизена и рязко му обърна гръб.
Зад нея Брандон тихичко се изсмя, въздъхна и се залови за тоалета си, после измърмори:
— Ох, само да имах малко повече време, мадам!
В смущението си Хедър се залови да раздига масата. В мислите й нямаше нито една добра за Брандон. Беше й направо отвратителен, но въпреки цялата си омраза към него, не можеше да не признае, че такива мъже рядко се срещат. Облеклото му беше безукорно и говореше за изискан вкус. Всичко по него му стоеше като излято и подчертаваше красивата му фигура. Панталонът беше ушит по мярка и прилепваше към тялото така, че не оставяше съмнение в мъжествеността му. Изглежда толкова добре, че положително му се налага дори да се брани от жените — помисли си тя, отвратена.
Той я целуна за довиждане.
— Скоро ще се върна — каза й той усмихнат.
Хедър с мъка се владееше. С най-голямо удоволствие би му изкрещяла нещо. Видя го как тръгва с толкова самоуверена крачка, че отново изпита омраза. После вратата се тръшна зад него.
В душата й бушуваха погнуса и гняв. Замахна с ръка и струпаните на масата съдове се разхвърчаха шумно из стаята.
ГЛАВА ВТОРА
Хедър беше твърдо решена тутакси да избяга. След завръщането на капитан Бърмингам вече нямаше да има възможност да го стори. Размисляше напрегнато как да надхитри Джордж и дали той би приел подкуп. Но откъде да вземе пари? Бежовата й рокля беше единствената скъпа вещ, която притежаваше. С нея едва ли щеше да изкуси Джордж. После отново си спомни как злоупотребиха с нейната безпомощност заради удоволствието на един мъж и тя бързо отпъди мисълта за подкуп. Освен това старият моряк беше или безкрайно предан на господаря си, този самовлюбен капитан, или така се боеше от него, че всеки опит да бъде подкупен беше предварително обречен на неуспех.
В главата й възникваха все нови и нови планове. Ако Джордж е неподкупен, значи трябва да използва сила. Но какво ли може да направи едно момиче на моряк, който е без съмнение силен като мечка.
Озърташе се отчаяно из каютата, дано открие нещо, способно да накара мъжа да й даде ключа от кабината. Издърпа чекмеджетата на бюрото, прерови бързо книжата в тях, потърси между книгите и дори в куфарите на Брандон. Намери само кесия с жълтици. Отпусна се, капнала, в креслото зад писалището и обгърна с поглед кабината, затършува из всяко кътче, зад всяка мебел.
Не е възможно да не държи тук оръжие — измърмори тя, ужасена, че времето тече толкова бързо.
Погледът й падна върху гардероба. Веднага скочи и отвори вратичките. Сякаш преследвана от фурии, затърси сред окачените вътре дрехи. Отново напразно. Хлипаше от напрежение, докато изхвърляше цялото съдържание на пода. Най-сетне очите й паднаха върху кутия, увита в парче плат.
— Може би държи тук скъпоценностите си? — каза си тихичко и разгърна плата.
Но какво можеха да й помогнат сега скъпоценности? Държеше в ръка кожено ковчеже със златна буква „Б“ на капака. Отвори я с огромно любопитство. Пред нея лежеха, потънали в червено кадифе, два прекрасно изработени пистолета. Не разбираше много от оръжие, но баща й бе притежавал пистолет от същия тип, макар и без толкова богата украса. Тези тук бяха инкрустирани със седеф, а стволовете бяха от лъскава, грижливо смазана стомана, спусъците от лъскав месинг.
Разглеждаше пистолетите, но нямаше представа как се стреля с тях. Баща й никога не й бе показвал. Знаеше, че трябва да се натисне спусъкът, но как се зарежда подобно оръжие — това никога не успя да разбере. Сега съжаляваше горчиво, че не е попитала баща си. Затвори капака и се замисли напрегнато как да използва находката си против Джордж. В края на краищата той не можеше да знае, че тя няма понятие от оръжие. Трябваше да се престори, че владее стрелбата с пистолет. Трябваше да го уплаши до смърт, за да й даде ключа от кабината.
При тази представа неволно се засмя. Отиде до бюрото, взе от чекмеджето хартия и писалка и написа бързо бележка до капитан Бърмингам, че й трябват пари. Какво и да се случи, тя никога няма да се продава за пари. Но сега иска да вземе един фунт от кесията му и да остави срещу него роклята си. Той само ще спечели от сделката.
Сгъна бележката и я сложи над роклята. После скри грижливо един от пистолетите зад куп карти и книжа, та да й е подръка, когато Джордж влезе да измете строшените съдове. Беше се отдалечил само за да прати един моряк да донесе чай и след миг щеше да е отново тук. Какво щастие, че й беше дал време! Върна внимателно в шкафа коженото ковчеже със златен монограм, увито в същото парче плат. После седна до писалището, от което само за миг можеше да се пресегне за пистолета и се престори, че чете книгата, която бе намерила там. Щеше да докаже на капитан Бърмингам, че не е глупаво малко момиченце, което той може да задържи въпреки волята му. Само като си представи как ще излее гнева си върху Джордж, когото тя толкова мразеше, идеше й да се засмее. Той беше виновен, той я беше домъкнал тук. Щеше да си получи само заслуженото.