Хедър извърна поглед от слънчевия лъч, който се бе промъкнал в стаята през открехнатата врата и погледна леля си право в очите. Беше чувала толкова пъти тирадата й, че я знаеше наизуст. Но не искаше да позволи на тази жена да хвърли сянка върху спомена за баща й.
— Той беше добър баща — каза тя простичко.
— Кой както го разбира, миличка — изсъска лелята, — но трябва да признаеш, че те остави в калта. Ти нямаш зестра, а идния месец ставаш на осемнайсет. Нямаш пукнат грош, затова никой няма да те вземе за жена, колкото и да му харесваш. Ще те искат само за леглото. Ще видя зор да те опазя, че само това липсваше — да ми довлечеш в къщи някое копеле. Съседите това чакат. Нали знаят каква стока беше майка ти.
Хедър цяла изтръпна. А лелята продължи да опява, присвила очи и вдигнала показалец:
— Дяволът си е направил добра шега, като те е измайсторил копие на майка ти. Тя беше вещица и ти не падаш по-долу. Тя разори баща ти и ти ще разориш всеки мъж, който ти хвърли око. Ти си товарът, който бог сложи на плещите ми. Защото знае, че само аз мога да те опазя от кладата и затвора. По негова воля продадох всичките ти префърцунени дрехи. Ти си толкова суетна и високомерна, че няма да си спасиш душата. Моите вехти рокли още задълго ще са ти предостатъчни.
Хедър щеше да се изсмее, ако всичко не беше толкова тъжно. Лелината рокля висеше на нея като чувал, защото момичето можеше да се побере два пъти в нея. Но не му беше позволено да носи друго освен тези безформени, безцветни и демодирани дрипи. Лелята й забрани дори да направи някой и друг шев, та да постесни роклите, можеше само да ги подкъси, за да не настъпва полите.
Лелята подозираше какво мисли Хедър за износените й дрехи, затова изръмжа:
— Ти си една неблагодарна просякиня, да знаеш! Ха кажи, къде щеше да си сега, ако чичо ти и аз не се бяхме погрижили за тебе? Ако имаше поне искрица разум, баща ти щеше да ти даде добра зестра и да те омъжи. Ама не, той мислеше само за себе си и беше решил, че си още малка за женитба. Е да, но сега е вече късно. Като умреш, ще те закопаят като стара мома, че и девствена — бъди сигурна, аз ще се погрижа за това.
Фани се оттегли отново в съседната стая, но не преди да напомни грубо на Хедър, че не се ли залови по-усърдно за работа, не побърза ли, ще опита камшика. И Хедър се разбърза, защото и без туй я биеха достатъчно често. След това дни наред гърба й беше целият на червени резки. На леля Фани изглежда й доставяше особено удоволствие да шари оголената кожа на момичето. Сега Хедър не си позволи дори въздишка на облекчение, от страх да не привлече отново вниманието на лелята. Беше капнала от умора. Стана в тъмни зори да подготвя очакваното с напрежение гостуване на брата на Фани. Преди няколко дена от него дойде писмо, с което съобщаваше, че ще пристигне тази вечер. Разбира се, лелята не помръдна и пръст. Хедър знаеше, че този мъж е единственият човек, когото Фани обичаше. Беше чувала за него само хвалби и по всичко личеше, че е единственото същество, способно да предизвика в нея човешки чувства. Чичо Джон потвърди предположенията й. Той смяташе, че няма нещо, което Фани да не е способна да направи заради брат си. Двамата нямаха други братя и сестри и понеже беше с десет години по-голяма, Фани се беше грижила за брат си, когато е бил бебе, беше помагала в отглеждането му. Впрочем посещенията му бяха крайно редки.
На запад залязваше тъмночервено слънце. Всичко беше готово за посещението. Фани дойде да види свършената работа и заповяда на Хедър да запали още свещи.
— От пет години не съм виждала брат си и държа всичко да е приготвено безукорно за посрещането му. В Лондон той е свикнал с най-доброто. Не прилича нито на чичо ти, нито на баща ти. Брат ми е заможен човек, защото знае как да си използва ума. Него няма да го видиш да играе хазарт като баща ти, нито да се мотае без работа, като чичо ти. Той е мъж, който умее да реализира шансовете си, да, точно така. В цял Лондон няма по-елегантен магазин за дрехи от неговия.
Най-сетне лелята даде на Хедър дългоочакваната заповед да спре да шета и да отиде да се пооправи.
— И още нещо, Хедър — сложи си роклята, дето я имаш от баща си. Ще изглеждаш много добре. Искам посещението на брат ми да мине в достойно за него обкръжение. Дрипите, които носиш, не са никак подходящи, разбира се.
От учудване Хедър отвори широко очи. От две години розовата й рокля събираше прах, напъхана в дъното на гардероба. Забранено й беше да я изважда, камо ли да я носи. А ето че сега можеше да я облече! Въпреки че причина за разрешението беше взискателният брат на Фани, девойката страшно се зарадва. Струваше й се, че цяла вечност не е слагала нещо хубаво. От благодарност даже се засмя.