— Оо — простена Хедър — моля те, моля те, пусни ме.
На леля Фани сякаш изведнъж нещо й просветна. Тя заблъска момичето пред себе си и го накара да седне на стола до печката.
— Хенри ли е? — попита очаквателно. — Чичо ти ми разказа, че сте разменили сладки приказки. Вече разбирам за какво. Той е бащата на копелето. Но ако си въобразява, че може да опетни честното ни име, а после да се изниже, жестоко се лъже. Нали те предупредих? Нали ти казах, че ако си вирнеш опашката, ти ще си носиш последиците. Ще трябва да се омъжиш за Хенри, за това мръсно прасе. Пък той да си те влачи цял живот!
Колкото и да беше объркана, ужасното подозрение стигна до замаяното съзнанието на Хедър. С внезапна яснота проумя какво иска да каже леля й. Опита се да събере мислите си, потърси думи. Каквото и да се случеше, Хенри не биваше нищо да разбере. Хенри не биваше да страда заради нея. Вдигна разтреперана вехтата рокля от пода и я притисна към гърдите си.
— Не беше Хенри — каза тя тихо.
Като ястреб се нахвърли лелята отгоре й.
— Какво, какво каза?
Хедър гледаше неподвижно в огъня. — Не беше Хенри повтори тя.
— А кой тогава, по дяволите, щом не е този проклет селяк?
— Един морски капитан от колониите. — Хедър въздъхна дълбоко и опря лице на облегалката на стола. Пламъците рисуваха розови сенки по тясното й лице. — Неговите хора ме хванаха, когато се заблудих близо до пристанището. Направо ме завлякоха на кораба и техният капитан ме изнасили. Господ ми е свидетел, че е самата истина.
Разказът на Хедър очевидно обърка лелята.
— Какви ги разправяш? Къде си се заблудила? Кога беше?
Не й беше по силите да разкаже на лелята за смъртта на брат й.
— Бях загубила брат ти от очи — накара се с мъка да продължи — и тогава тези моряци, тези янки застанаха на пътя ми. Отново я обзе ужас. Втренчи широко отворени очи в пращящия огън. — Бяха тръгнали да търсят проститутка за своя капитан. Накараха ме да вървя между тях. Трябваше да ги последвам, а след като ме натикаха в каютата на капитана, този ужасен човек не ми даде да шавна. Само по една случайност му се наложи да отсъства за малко от кораба. Успях да заплаша моряка, който ме пазеше, с един пистолет, който намерих между вещите на капитана. Така си върнах свободата и веднага дойдох тук.
— Как така си се отделила от Уйлям?
Хедър затвори, изтощена, очи.
— Ние… ние минавахме през града и тъкмо прекосявахме един пазарен площад. Беше такава навалица, че се загубихме от поглед. Не ти разказах досега всичко това, защото ми се струваше излишно, защото не знаех, че съм бременна. Но детето, което нося, не е на Хенри. Дължа нещастието си единствено и само на този янки. А той няма да се ожени за мен. Той е човек, който мисли само за удоволствията си и положително няма да е доволен от перспективата да ме вземе за жена.
Междувременно лицето на леля Фани се бе поуспокоило. Човек можеше да помисли, че нещо като доволна усмивка се е появила на устните й.
— Е, ще видим дали е така — заяви тя злобно. — Нали от теб зная, че покойният ти баща е бил близък приятел с някакъв високопоставен съдия в Лондон? Името му не беше ли лорд Хемптън или нещо подобно? Не е ли той същевременно съдия и във върховния съд? Помня, че той осъди преди време една тайфа контрабандисти. Ако се не лъжа той контролира и до днес всички пристигащи кораби.
Объркана, Хедър не можеше да си обясни какво означават странните въпроси на лелята. Чудеше се какво да й отговори.
— Да, доколкото зная, лорд Хемптън е съдия и същевременно инспектор на корабите в пристанището. Бори се срещу контрабандата там. Но защо ме питаш?
Доволната усмивка на тлъстото лице на лелята стана забележимо по-широка.
— Това вече е моя грижа. Но бих искала да науча нещо повечко за този лорд Хемптън. Той познаваше ли те, когато ти беше дете? Виждал ли те е и по-късно? Близки приятели ли бяха с баща ти?
Хедър мръщеше безпомощно чело.
— Лорд Хемптън беше сред най-близките приятели на татко. Той и съпругата му ни гостуваха често. И двамата ме познават от най-ранното ми детство.
— Е добре, тъкмо той ще ни трябва сега, за да те омъжим каза лелята хладно. — Влез в коритото, изкъпи се и веднага си лягай. Утре ще станем рано и ще заминем за Лондон. Трябва да вземем още първата кола, която ще дойде от селото. Нашата раздрънкана каруца не е много подходяща за посещение при лорд Хемптън. А сега побързай, ако обичаш.
Хедър стана, напълно объркана. Не знаеше как да тълкува думите на леля си. Не схващаше смисъла им. Само едно й беше ясно: да пита сега леля си какво е намислила с това пътуване до Лондон, не би било разумно. Затова предпочете да направи покорно каквото й беше казала. Движенията, с които влезе в коритото, бяха сковани. Изведнъж си даде сметка за състоянието си и сега се чудеше как не се е досетила по-рано. Като си спомняше колко безскрупулен беше онзи ужасен мъж, вече не намираше в това нищо чудно. Като силно животно беше я нападнал той, изгладнял за жена след дългите седмици в океана.