Господи, какъв срам! Всичко в нея въставаше срещу несправедливостта на съдбата. С мъка потисна отчаян стон. Ужас я обзе при мисълта за това какво я очаква, ако го принудят да се ожени за нея. Оставена на произвола на този мъж, щеше да загине физически и духовно. Ако му стане съпруга, очаква я още приживе същински ад.
Да, но така поне детето щеше да има име и поне това щеше да е донякъде отплата за преживените ужаси. Мислите й се насочиха към нероденото. Щеше да е с черни къдрици като двамата си родители, ако прилича на баща си, сигурно ще е хубаво дете. Горкото малко същество! Какво ли съдба го очаква? По-добре грозно дете на почтен баща, отколкото плод на насилническа страст, дете, създадено без любов.
Ами ако роди момиче? Капитанът положително беше между мъжете, които искат синове. Само син можеше да погали самолюбието му. „О господи! — молеше се Хедър със засилващ се гняв — ако се наложи да се омъжа за него, нека детето да е момиче.“
Откъм спалнята долитаха приглушени гласове. Леля Фани беше събудила мъжа си, защото не можеше да изтърпи до сутринта, за да му разкаже за случилото се с Хедър.
Хедър тъкмо беше станала от коритото и се беше увила в пешкир, когато чичо й влезе в кухнята. Изглеждаше състарен с десет години.
— Хедър, дете мое, трябва да говоря с теб.
Тя се изчерви цялата и пристегна пешкира около себе си, но той сякаш изобщо не забелязваше, че под него момичето е голо.
— Хедър, истината ли казваш? Наистина ли си бременна от този янки?
— Защо искаш да знаеш? — попита тя уплашено.
Джон Саймънс потри отчаяно чело. Ръката му трепереше.
— Хедър, Хедър, кажи, Уйлям да те е докосвал? Момиче, той нещо да ти е сторил?
Изведнъж й стана ясно защо чичо й я беше наблюдавал така уплашено, откакто се бе върнала от Лондон. Той познаваше шурея си Уйлям и затова се бе тревожил за нея.
— Не, чичо — увери го тя. — Нищо не ми е направил. Загубихме се от очи на някакъв пазарен площад в един лондонски квартал. Аз исках да прекося площада и да поразгледам сергиите, а той бе така добър да ми позволи. После се загубихме в уличната тълпа и не можах да го намеря. Заблудих се и тогава моряците ме хванаха и ме заведоха при своя капитан. Казах истината, този янки е бащата.
Дълбока въздишка на облекчение доказа на Хедър достатъчно ясно колко разтревожен е бил чичо й за нея. Лека и плаха усмивка премина по лицето на възрастния човек.
— А пък аз все си мислех… Е, да не говорим повече затова. От доста време бях притеснен заради теб, но сега трябва да открием този мъж, бащата на твоето дете. И този път ще бдя по-зорко над теб. Повече няма да изпускам дъщерята на брат си от очи.
Хедър успя да се усмихне сърдечно на чичо си. Съжаляваше го и затова премълча, не му каза, че капитанът никога няма да се ожени за нея. Но нямаше смисъл да тревожи чичо си отсега. И тя премълча.
Когато пристигнаха в Лондон, наеха стая в скъп хотел. Чичо Джон прати на лорд Хемптън бележка, в която съобщаваше за пристигането им в Лондон и молеше за среща. На другия ден лордът прие гостоприемно чичо Джон в дома си. Хедър и лелята останаха в хотела в очакване да разберат резултата от разговора между лорда и чичо Джон. Хедър трепереше от напрежение. Не й се мислеше какво има да става. Когато се прибра, чичо й разговаря най-напред насаме с жена си.
На Хедър й се стори, че разговорът е имал добър обрат, защото настроението на чичо й явно се беше подобрило.
Тази вечер я пратиха бързо да си легне, но преди това чичо й я увери, че лордът е готов да направи всичко, което е по силите му, за да й помогне да реши проблемите си.
— Лордът би желал да се убеди окончателно, че онова, което му разказах, е истина, след което ще вземе необходимите мерки. Ако този янки откаже да се ожени за теб, ще конфискуват кораба и стоката му, а него ще хвърлят в затвора.
Хедър не проумяваше връзката между двете. Какво означаваше това? Та нали не можеха, за съжаление, да го пратят в затвора само защото отказва да се ожени за момиче, на което е направил дете против волята му. Да беше толкова просто, едва ли по света щеше да има толкова много извънбрачни деца. Положително имаха друга причина така да му се заканват. Тъй или иначе, за нея последиците щяха да са ужасни, ако го принудят да я вземе за жена. Положително щеше да превърне живота й в ад. Но колкото и да протестира, никой няма да й обърне внимание. Бяха й отнели всяка възможност тя нещо да решава. В момента наистина не знаеше какво беше по-лошо — да се омъжи за този дявол или да отгледа сама незаконородено дете. Мислите й се объркаха и от изтощение тя заспа.