Клепачите на Хедър затрепкаха върху бледото й лице. Лордът се беше навел загрижено над нея, когато тя след малко бавно отвори очи.
— По-добре ли си, мила? — попита той и я погали нежно по косата.
— Моля ви, недейте да прекалявате, лорд Хемптън! — възкликна ядосано леля Фани. — Тя и без туй е ужасно разглезена.
Лордът не я удостои с отговор.
— Ти накара старото ми сърце да се свие от страх — каза той на Хедър с треперещ глас.
— О, толкова съжалявам! — прошепна тя — Не го исках. Пък и се чувствам вече много по-добре.
Но тя отново се разтрепери при мисълта, че погледът на мъжа там в тъмното е вперен в нея. С несигурни пръсти прибра прекалено широката рокля на гърдите си. Спомни си алчните, настойчиви погледи, които я бяха карали там, на кораба, да се изчервява.
— Е, стига с този театър около нея — заяви недоволно леля Фани. — По-добре да чуем какво има да ни каже.
Лорд Хемптън сякаш се поколеба, боеше се, че Хедър може всеки миг отново да припадне. Но тя се накара леко да се усмихне и му кимна окуражаващо. Той се върна, макар и не напълно успокоен, на предишното си място.
— Та да започваме — заяви доволна лелята. — Що се отнася до капитана, лордът му обясни, че може да се откаже от бащинството, тъй като е невъзможно да се докаже, че детето е негово.
Хедър обгърна с несигурен поглед присъстващите. Не разбираше нито дума.
Този път лорд Хемптън наистина се разсърди.
— Бихте ли взели предвид, госпожо — каза той ядосано, — че не съм лишен от дар слово и имам намерение да се възползвам от това.
Леля Фани затвори, обидена, шумно уста и се облегна мълчаливо в креслото си.
— Много ви благодаря — изрече иронично лордът и пак се обърна към Хедър. — Мило дете — подхвана сериозно, — понеже съм човек на закона и държа на честта, не мога да накарам капитан Бърмингам да признае бащинството си, преди да бъда напълно сигурен, че той наистина е баща на детето. И ако и друг човек ти е бил близък…
— Не, нямаше друг — каза тя тихо и погледна ръцете си, скръстени в скута й. Извика в паметта си всичко до последната подробност. — След като избягах от кораба му, взех още следващата кола за селото ни. Слязох на кръстовището и минах пеш остатъка от пътя. Надлъж и нашир не се виждаше жив човек. Леля ми ще си спомни навярно колко часа беше, когато се прибрах в къщи.
— Откакто се е прибрала, двамата с мъжа ми не сме я изпускали нито за миг от очи — допълни триумфално лелята.
Лорд Хемптън погледна към чичото и след като той кимна в знак на съгласие, отново се обърна към Хедър.
— А какво се случи преди да срещнеш капитана, дете мое? — продължи той внимателно да я разпитва.
Хедър силно се изчерви. Не можеше да продума от срам. В същия миг от тъмното долетя заповеднически глас:
— Това е мое дете!
Леля Фани се засмя високо и със задоволство.
— А сега — попита тя победоносно — сега какво ще предприемете, милорд?
— Сега ще се опитам — отговори той, подчертавайки всяка дума, — сега ще се опитам да поправя злото, причинено на това клето дете от вашата безотговорност и алчност. Проклинам деня, в който проявих слабост и не ви попречих да вземете момичето при себе си. Трябваше да проявите много повече внимание и любов, за да опазите този скъпоценен млад живот. — Гневният му поглед се спря сега на чичо Джон, който седеше, посрамен, навел ниско глава и мълчеше. — А вие, най-близкият й роднина, наистина не заслужавате уважението ми. Аз ви презирам.
— Така ли? — възкликна злобно леля Фани. — А какво ще правите сега с нея? В края на краищата тя се е навряла в леглото на това момче.
— Не е вярно! — възкликна Хедър, задъхана от възмущение. Тя не успя да се дръпне и леля Фани я удари с опакото на ръката толкова силно по лицето, че долната й устна почна да кърви. През сълзи видя как лорд Хемптън бързо стана. Ръцете му се впиха в ръба на масата, той се наведе напред и каза заканително:
— Госпожо, постъпките ви само доказват, че имате долен характер, а държането ви е варварско. Да бяхте мъж, щях да ви поискам удовлетворение за стореното току-що. Смятам, че ще е най-добре Хедър да отиде отново да си легне. Всичко това я разстройва прекалено много.
Хедър стана с чувство на облекчение от стола си и се запъти към вратата, но лелята я дръпна за роклята и я спря.
— А не — изсъска тя. — Нека най-напред отговори. Почтено момиче не се забърква в подобни каши с един мъж. Положих всички усилия, за да й внуша страх от бога, но тя е слугиня на дявола. А сега вижте всички какво си е докарала за награда! — С пяна на устата от яд лелята направо свлече роклята от тялото на момичето и изложи хубостта му на погледите на присъстващите.