Чу се как в тъмното блъснаха стол. Капитан Бърмингам беше станал рязко. С няколко крачки беше вече до масата, а Фани, внезапно уплашена, се свлече в креслото си. С гняв в зелените очи високият мъж стоеше пред нея — целият гневна закана в черното си дълго наметало. Лелята го гледаше с разширени от ужас очи, беше като парализирана и не можеше да избяга и да се скрие. С ужас си спомни, че често бе наричала Хедър вещица. Колко е била права! Защото този мъж трябва да беше пък самият сатана. Протегна ръце да се предпази от него, но този янки вече не й обръщаше внимание. Беше свалил мокрото от дъжда наметало от раменете си и сега обгърна с него Хедър, която се опитваше отчаяно да прикрие със скръстените си ръце своята голота. Той прикри треперещото й тяло, но тя все не можеше да се успокои. Този път я беше втресло от страх. Близостта на стройното му яко тяло беше повече отколкото тя можеше да понесе.
Мускулът, който трептеше сега на бузата на Брандон показваше, че с мъка потиска гнева си. Огледа ядосано присъстващите.
— Е, стига празни приказки! — заяви той студено. — И понеже това момиче носи детето ми, от сега нататък аз отговарям за него. Ще забавя завръщането си у дома, за да се погрижа Хедър да бъде настанена удобно в собствена къща и да има на разположение необходимата прислуга. Имате думата ми на джентълмен — обърна се той към лорд Хемптън, че тя и детето ще бъдат осигурени както подобава. Повече от ясно е, че не може да живее и занапред с роднините си, още по-малко ще допусна детето ми да бъде изложено на възпитателните методи и злобата на тази жена, която нарича себе си леля на Хедър. Всъщност намерението ми беше това да е последното ми презморско пътуване, но при създалите се обстоятелства ще идвам веднъж в годината тук, за да съм сигурен, че момичето и детето ми са добре. Още утре ще се погрижа за подходящо жилище, а по-късно и за това гардеробът й да бъде попълнен в съответствие с новото й положение. А сега, сър, бих желал да се върна на кораба си. Ако имате още какво да си казвате с тези хора, ще ви почакам долу в каретата, докато свършите. — Той се обърна и пряко към леля Фани и заяви със закана в гласа, бавно и натъртено:
— Изрично ви подчертавам, госпожо, че докато това момиче е още под вашия покрив, ще направите добре, ако повече не я докосвате, в противен случай ще съжалявате…
С тези думи той се обърна, тръгна към вратата и Хедър хвърли последен поглед към благородните черти на лицето му и високото му стройно тяло. След миг вече го нямаше, а беше й оставил единствено унизителното съгласие да се грижи за копелето, което беше създал и за неговата майка. Никой от присъстващите не бе успял изобщо да спомене дума за женитба. На Хедър й бе отредена явно ролята на държанка.
— На тоя скоро ще му мине фукнята! — изсъска злобно леля Фани — Тепърва ще разбере какво го чака.
Лорд Хемптън й хвърли хладен поглед.
— Много съжалявам, че се налага да изпълня желанието ви — каза той. — Ако не ставаше дума за Хедър, щях да ви откажа съдействието си. Но на карта е поставена нейната съдба и ще се наложи да принудя този мъж да застане с нея пред олтара. Но все пак ви предупреждавам, госпожо. Сама можахте да видите колко раздразнителен е този мъж. Бих ви препоръчал да се вслушате в неговия съвет.
— Той няма право да ми нарежда как да се държа с момичето.
— Лъжете се, госпожо. Той е баща на детето й и не след дълго ще бъде неин съпруг.
ГЛАВА ТРЕТА
Един любопитен слънчев лъч се прокрадна през завесите и погали Хедър по лицето. Тя се размърда сънено, отвори очи, за да ги затвори веднага пак и да зарови глава във възглавниците. Беше сънувала, че е отново в бащиния си дом. Влажният от дъжда утринен вятър си играеше със завесите, издуваше ги и изпълваше стаята с острия дъх на есенния ден. Хедър пое дълбоко повея, стигнал до леглото й, който я галеше по бузата. После отвори най-сетне очи и се подпряна възглавниците.
Черното наметало на капитан Бърмингам лежеше върху стола до леглото. Видът му сякаш шибна спомените й. Обзе я страх.
Колко е високомерен! — помисли си тя ядосано — Благоволява да ми отреди снизходително живот в собствена къща и под могъщото му покровителство. Какво си мисли наистина за мен? Надява се да ме направи своя любовница? По-добре да остана без покрив над главата, отколкото да приема толкова унизително предложение!
Навярно си въобразява, че ще съм във възторг да се озова в гнезденцето и направо в неговата спалня. Сигурен е, че ще му бъда само благодарна и лесно ще ме подчини на желанията си. Ако се съглася, значи съм наистина продажна. Не, по-добре да сложа сама край на живота си!