— Охо, разбирам, това много ти харесва, нали? Мислиш вече колко добре ще изглеждаш в изисканата рокля? — Фани пристъпи към нея и размаха заканително пръст: — Сатаната отново те е сграбчил в дяволските си нокти. Бог ми е свидетел, тежък товар ми легна на гърба, откакто си в дома ми. По-добре щеше да е, ако можех да те омъжа — въздъхна тя тежко. — Тогава щях да се отърва от теб. Но с мъка трябва да призная, че никой мъж няма да те вземе, понеже нямаш пукната пара. А на тебе ти трябва силен мъж, който да ти дърпа юздите и да те кара да му износваш всяка година по едно дете. Само това може да очисти черната ти душа, вещице недна!
Хедър сви рамене и се усмихна. Съжаляваше, че няма смелостта да накара леля си наистина да повярва, че е вещица. За момиче с повече кураж щеше да е същинско изкушение да играе ролята на вещица. Но тя бързо се отказа от подобна мисъл. Последиците можеха да са ужасни.
— А да, госпожичке: среши си гладко косата, за теб и това е много. — Леля Фани се ухили лукаво — знаеше, че племенницата й не обича да се вчесва така.
Радостта на Хедър угасна, но тя се обърна без дума да каже. Лелята напразно очакваше тя нещо да възрази, защото с удоволствие би приложила суровите си възпитателни методи.
Хедър се скри зад перденцето, което отделяше едно ъгълче от кухнята. Чу как леля й излиза от къщи. Чак тогава се осмели да изрази с дълбока въздишка досадата си. Беше ядосана, но всъщност повече на себе си, отколкото на лелята. Отново беше проявила малодушие и навярно никога нямаше да го преодолее.
Тъжното малко квадратче зад завеската събираше само най-необходимото и все пак за Хедър то беше мястото, където можеше да се скрие от грубостите на Фани. Запали свещта върху разклатената масичка до тясното легло. Защо не съм по-силна и по-смела — мислеше си тя, — та да й дам да се разбере! Но за да се справиш с нея, трябва да си поне Самсон…
Вече беше донесла дървеното корито и голяма кана вряла вода. Сега предвкусваше удоволствието от горещата баня.
Смъкна с отвращение мръсните дрехи от тялото си, застана гола и докосна предпазливо червените резки по кожата си. Вчера лелята я нашиба, побесняла от яд, че Хедър изпусна по невнимание пълна чаша чай. Преди да успее да избяга, разярената жена я наложи с метлата.
Хедър извади внимателно и с любов роклята от гардероба. Окачи я така, че да може да й се радва, докато седи в коритото. После завърши тоалета си, като облече внимателно розовата рокля върху износената си ризка. Корсажът на роклята беше кроен за по-малко момиче. Сега тънкият плат се изпъна на гърдите й и тя забеляза с учудване колко пищни са станали. Реши, че дълбокото деколте е наистина твърде смело, но веднага престана да мисли по този въпрос, още повече че беше късно нещо да промени.
Вчесването беше за нея голям лукс. Залови се да четка копринената си коса, докато тя засия на светлината на свещта. Баща й толкова се гордееше с нейната коса! Колко пъти я беше галил с отсъстващ поглед и, както тя предполагаше, беше мислил в тези мигове за покойната й майка. Колко пъти я беше гледал сякаш насън и беше повтарял, изпълнен с копнеж, името на жена си, а после се бе извръщал с плувнали в сълзи очи.
Следвайки заповедта на леля си, Хедър приглади скромно косата, но успя все пак да измъкне няколко къдрици от строгата прическа. Те падаха сякаш неволно на тила й, или се олюляваха грациозно над слепоочията. Хедър се оглеждаше в късчето огледало на стената и кимаше доволна. От малкото, с което разполагаше, беше направила възможно най-доброто.
Хедър чу, че някой влиза с кашлица и въздишки. Излезе иззад перденцето да поздрави чичо си. Той стоеше до печката и палеше тресчица, за да изпуши една лула. Кашляше сухо, обвит в облак тютюнев дим.
Джон Саймънс беше прекършен човек. Влачеше жалко съществуване в потискащо съжителство с леля Фани, която не му даваше капчица свобода. Отдавна беше престанал да обръща внимание на външността си. Ризата му беше мръсна, цялата в лекета, под ноктите му имаше чернилка. Нищо не напомняше някогашния хубав младеж. Пред Хедър стоеше прегърбен старец, който изглеждаше много по-възрастен, отколкото беше в действителност. В помътнелите му очи се четяха безпомощността и разочарованието, до които го беше довел мъчителният му брак. Мазолестите му ръце бяха разкривени от ревматизъм, загрубялото от вятъра и лошото време лице беше цялото в бръчки.