— Кой, мила? — попита учудено жената.
— Има предвид оня янки — намеси се злобно леля Фани, която чу въпроса.
— Но да, разбира се, котенце — успокои я мило, почти нежно госпожа Тод. — Очаква ви пред олтара и, доколкото мога да преценя, наистина е хубав мъж.
Хедър се облегна във внезапен пристъп на слабост на рамото на госпожа Тод. Възрастната жена побърза да я подкрепи и я придружи със снизходителна усмивка до вратата, зад която се издигаше високият църковен свод.
— Само миг и всичко ще е отминало — каза й тя успокояващо.
Сега се приближи лорд Хемптън, подаде на Хедър ръка и я поведе през катедралата. Беше неспособна да мисли. Усещаше само как сърцето й тупти в гърдите и тежестта на библията в ръката си. Тежкият шлейф забавяше крачките й, сякаш искаше да я възпре, но тя продължи смело да върви. Свещите на олтара горяха и хвърляха треперлива светлина върху застаналата там група, а тя веднага различи мъжа, който щеше да стане след малко неин съпруг. Позна го по стройната фигура — никога не й се бе струвал толкова висок.
Спря за миг като закована, защото бе хвърлила поглед върху мрачното му, навъсено лице. Обзе я неудържимо желание да се обърне и да избяга. Устните й трепереха. Сега, когато лорд Хемптън отстъпи крачка назад и я остави сама, вече не можеше да скрие своята безпомощност. Зелените очи пред нея я наблюдаваха с несъмнено обиден израз. Силна, почерняла от слънцето ръка се протегна напред, готова да поеме нейната. Този жест я накара силно да се изчерви. Сложи против волята си студени пръсти в неговата топла ръка и той я поведе нагоре по последните стъпала до олтара.
Той стоеше, горд и изправен в импониращия си ръст, целият в черно кадифе и бяла коприна. За нея беше самият сатана, красив, зловещ и гневен. Можеше да изтръгне душата й от тялото, без да изпита угризения на съвестта.
Ако искаше да е истински смела, да прояви храброст, трябваше да се махне преди сватбената церемония да е почнала, трябваше да избяга далеч от тази лудост, в която искаха да я тласнат. Всеки ден жени раждаха незаконни деца и успяваха да ги отгледат. Защо да не го стори и тя? Положително щеше да е по-лесно да изпросва ежедневния си хляб и да няма покрив над главата си, отколкото да се пече на адския огън на такъв брак.
Но докато още размишляваше и се опитваше да си вдъхне кураж, вече бе коленичила до него с наведена глава, за да приеме благослова на свещеника.
Сякаш времето спря, когато прозвуча брачната формула. През цялото време всичко в нея се бунтуваше срещу мъжа, коленичил редом. Като омагьосана гледаше силните му тесни длани, с мъка издържаше близостта на тялото му.
Чу го да отговаря спокойно и ясно на въпроса на свещеника.
— Аз, Брандон Клайтън Бърмингам вземам теб, Хедър Райана Саймънс за своя законна съпруга.
Благодарна, че съумя да овладее гласа си, тя произнесе същите думи и миг по-късно той сложи на пръста й златен пръстен. Двамата наведоха отново глави пред свещеника.
Хедър се надигна с треперещи колене. Той също се бе изправил в целия си ръст. Зелените очи я гледаха враждебно и тя извърна, уплашена и унизена, погледа си.
— Прието е, доколкото зная, младоженецът да целуне младоженката — каза той.
Тя се уплаши да не припадне под леденостудения му поглед. Тънките му пръсти повдигнаха брадичката й и така силно я стиснаха, че й беше невъзможно да се дръпне, а другата му ръка легна веднага на гърба й. Той я притегни изведнъж властно към себе си. Хедър отвори широко очи, лицето й стана бяло като вар. Усети погледите на присъстващите, вперени с учудване в нея, но той изобщо не им обърна внимание. Тъкмо обратното, това сякаш му достави удоволствие. Той наведе глава и полуотворените му устни притиснаха нейните в продължителна, страстна целувка. Устните му бяха влажни и взискателни. Хедър опря ръце в гърдите му и се опита да се освободи от коравата му прегръдка.
Чу как някъде наблизо лорд Хемптън се изкашля притеснено, а чичо й измърмори нещо неясно. Най-сетне свещеникът сложи ръка на рамото на Брандон и каза натъртено:
— По-късно ще имате време за това, синко. А сега ви чакат, за да ви честитят.
Най-сетне прегръдката на мъжа се охлаби и тя можа да поеме дъх. Треперещите й устни пламтяха от страстната му целувка, а по нежната кожа на брадичката й личеха следите от пръстите му. Обърна се сякаш насън, когато лорд и лейди Хемптън се качиха по стълбите към нея. Добрият стар човек я целуна бащински по челото.
— Надявам се да не съм ти причинил зло, Хедър — каза той с разтреперан глас и хвърли поглед към капитан Бърмингам, застанал, горд и непристъпен, до нея. — Исках да зная, че си осигурена и под закрила, но…