— О, моля ви — прошепна тя и сложи два пръста на треперещата си ръка на устните му.
Не можеше да го остави да довърши. Ако изкаже с думи собствените й страхове, трябваше да ги изкрещи и да избяга, защото нямаше да овладее обзелия я панически ужас.
Лейди Хемптън погледна колебливо към капитана, но той стоеше и гледаше невъзмутимо пред себе си, скръстил небрежно ръце на гърба. Сякаш беше на палубата на кораба си, вперил поглед в морската далечина. Ръцете на възрастната дама трепереха, когато прегърна Хедър и сълзи потекоха по бузите й. Жените, и двете дребни и нежни, силно се прегърнаха. И двете разкъсвани от същите страхове.
Сякаш можеше да чете мисли, лорд Хемптън реши да направи едно предложение:
— Искам да ви поканя да прекарате тази нощ в Хемпшир Хол — обърна се той с подчертана учтивост към капитана — там е по-широко отколкото на вашия кораб и има, естествено, повече удобства.
Не каза, разбира се, че там можеше да стигне лесно до всяка стая, ако чуе Хедър да вика за помощ.
Брандон изгледа отвисоко и студено възрастния човек.
— Доколкото разбирам, държите на тази покана, нали така?
Лордът посрещна спокойно погледа му и не сведе очи.
— Да, точно така — каза той твърдо.
Мускулът, който затрептя на бузата на Брандон, показваше, че той едва сдържа гнева си. Замълча все пак и продължи да мълчи, когато лордът предложи да тръгнат веднага за Хемпшир Хол, където ги очакваше сватбеният обед. Капитанът хвана младата си съпруга под ръка и последва гостите си през църковния портал.
Разтреперана от притеснение, Хедър би предпочела лорд Хемптън да я изведе от църквата, но Брандон даде ясно да се разбере, че не желае друг да застава до младата му жена. Още в първите минути след венчавката стана ясно кой ще командва в това семейство. Тя беше обречена да се подчинява да желанията му, да не принадлежи никога повече на себе си, а след време — предчувстваше тя с ужас — този човек щеше да придобие власт и над душата й. Малко преди да излязат от катедралата, шлейфът на Хедър се заплете и тя трябваше да спре. Ядосан от забавянето, Брандон я погледна, учуден, че тя се опитва да измъкне ръката си от неговата.
— Извинете — каза тя с треперещ глас, — но не мога да продължа, шлейфът ми се е закачил за нещо.
Той погледна назад и видя, че причината е ръбът на една молитвена пейка, върна се, освободи шлейфа и го преметна небрежно през ръка. После хвана пак Хедър за лакътя и каза подигравателно:
— Излишно е да плачеш, мила, скъпоценната тъкан не е пострадала, роклята ти е цяла целеничка.
Огорчена, че той не разбира истинската причина за сълзите й, че не гледа на нея сериозно, а й се присмива, Хедър усети как гневът надвива покорството й.
— О — каза със святкащи очи, — да бях мъж, нямаше да смееш да, ме подиграваш.
Той вдигна арогантно вежди и усмивката му стана още по-широка.
— Ако беше мъж, миличка, никога нямаше да се озовеш в подобно положение.
Унизена и пламнала от срам, Хедър се опита да се дръпне от него, но той я държеше със стоманени ръце.
— Вече не можеш да ми избягаш, малката. Отсега изцяло ми принадлежиш — заяви той. — Упорството й явно го забавляваше. — Ти пожела да се омъжиш за мен и ще бъдеш до края на живота си моя съпруга, освен ако не овдовееш преждевременно. Но не се бой, сърчице мое, нямам намерение да те напускам драговолно в близко бъдеще.
Тези думи я накараха да пребледнее. Краката й се подкосиха, стори й се, че ще припадне. Той я усети, че залита, притегли я към себе си и вдигна брадичката й, за да я погледне в очите. Неговите хвърляха зелени искри.
— Дори лорд Хемптън не може да те защити от мен, въпреки че очевидно би искал. От мен да мине, една нощ не е нищо в сравнение с множеството, които ще последват.
Думите му я парализираха окончателно. Главата й се отпусна безсилно на рамото му.
— Колко си хубава, сърце мое — каза той дрезгаво — мисля, че няма скоро да ти се наситя.
Неспокоен и силно разтревожен от забавянето на младоженците, лорд Хемптън побърза да изкачи отново стъпалата на църквата и видя Хедър в силната прегръдка на съпруга си, отметнала пребледняло лице и със затворени очи.
— Припадна ли? — попита той и пристъпи по-близо. Пламъкът в очите на Брандон угасна и той хвърли на лорда кратък поглед.
— Не — отговори той, погледна към жена си и добави: — След малко ще е вече по-добре.
— В такъв случай, побързайте моля — каза ядосано лордът каляските чакат долу.
Той се обърна и излезе, а Брандон притегли жена си още по-близо.
— Искаш ли да те изнеса на ръце, мила? — попита присмехулно.
Хедър отвори широко очи.