— Не! — възкликна тя и понечи да избяга. Но той беше прехвърлил шлейфа й през ръката си и тя не можа да отиде далеч. Устните на Брандон пак се извиха подигравателно. Само с крачка я стигна.
— Просто е невъзможно да избягаш, скъпа. — Едно мускулче потрепваше насмешливо в ъгълчетата на устата му. — Трябва да знаеш, че имам силно развито собственическо чувство. Тъй че само почакай — ще имам време да ти се насладя докрай, та даже до пресищане. А сега ела, чакат ни, както виждам.
Когато излязоха от портала, посрещна ги дъжд от житни зърна. Лейди Хемптън, подготвила сватбата до най-малките подробности, бе пожелала да спази и този стар обичай — нещо като жертвоприношение, с което на младоженците се пожелава щастие и благослов. После всички се качиха в очакващите ги каляски. Леля Фани беше необичайно мълчалива. Непосредствената близост на този янки я лишаваше от дар слово. Пътуването й се стори безкрайно. Най-сетне стигнаха Хемпшир Хол. Брандон скочи пръв и помогна на младата си жена да слезе, което означаваше, че я хвана през кръста, вдигна я високо и направо я пренесе. Без да изпуска нито за миг шлейфа, все още преметнат през ръката му.
Когато престъпиха прага на трапезарията, тържествената трапеза беше вече сложена. Лорд и лейди Хемптън седнаха в единия край на масата, младоженците — в другия, чичо Джони леля Фани в средата. Лордът вдигна тост за новобрачните:
— Нека забравим онова, което се случи тук преди няколко дена — каза той сърдечно. — Сега желая на младата двойка щастие и благоденствие. — И побърза да добави: — Пожелавам детето да бъде едно хубаво и здраво момче.
Лицето на Хедър пламна. Тя вдигна чаша до устните си, но не отпи. Не искаше детето да бъде момче. Това би направило омразния й съпруг още по-самоуверен. Погледна го. Седеше непринудено и отпуснато, като истински господар на положението и пиеше шампанско като да беше плодов сок. Всичко в този мъж я отблъскваше.
Ако зависеше от Хедър, вечерята щеше да се проточи до късно през нощта. Боеше се от мига, в който щеше да свърши. Но беше наистина доста късно, когато станаха от масата. Мъжете отидоха в библиотеката да пият по още един коняк. Лейди Хемптън показа на леля Фани приготвената за нея стая, а после се върна, за да отведе Хедър в стаята в кулата, отредена на младата двойка за брачната нощ. Нощница от тънка като паяжина блестяща синя тъкан вече беше просната на леглото. Като я видя, Хедър пребледня, но лейди Хемптън я заведе до удобна тапицирана табуретка пред огромно огледало и внимателно я накара да седне.
— Когато бъдеш готова, дете мое, ще се върна с чаша вино — каза тя и целуна нежно Хедър по челото — това ще ти помогне малко.
Когато слугините свалиха брачните й одежди и разпиляха косата й по раменете, Хедър разбра, че нищо на този свят не може да й помогне да преодолее страха си, освен, може би, да припадне и вече да не знае какво става с нея.
— Дори да бях още девствена, нямаше да е по-лошо — помисли си тя и сама се учуди на подобна констатация.
Слугинята беше вчесала старателно косата й и тя се спускаше на лъскави вълни чак до бедрата й. Бяха отнесли дрехите й, не бяха оставили поне едно наметало. Хедър седеше върху огромното легло само по прозрачна като паяжина тънка нощница, която едва прикриваше голотата й. Трепереше от глава до пети в уплашено очакване на онова, което предстоеше.
Лейди Хемптън се върна с малък поднос в ръце, на който бяха сложени гарафа с вино и две чаши. Тя наля на Хедър, огледа критично свършеното от слугините и кимна доволна.
— Колкото и да е невероятно, но сега си по-красива отколкото беше във венчалната дреха, дете мое. А трябва да ти кажа, че изглеждаше фантастично. Толкова се гордеех с теб. Съжалявам, че нямаше как да поканя пълна къща гости. Хубостта ти го заслужаваше. С радост бих те омъжила като собствена дъщеря. Колко е тъжно, че майка ти е мъртва и не можеше да те види, тя би се гордяла с теб.
— Би се гордяла с мен! — усъмни се Хедър и погледна към корема си. — Та аз причиних на всички само огорчения — продължи тя, безсилна да сдържа повече сълзите си.
— Глупости, дете, нямаш никаква вина за онова, което ти се случи, ти стана жертва на обстоятелствата — усмихна й се тя с любов.
— И на този янки — допълни Хедър.
— Вярно — засмя се тихичко лейди Хемптън — Но е поне млад, хубав и елегантен мъж. Когато моят съпруг ми разказа какво е станало, когато разбрах, че вината е на някакъв янки щях да се поболея от мъка. Представях си някакъв стар и дебел капитан. После и леля ти призна, че си го е представяла по същия начин. Стори ми се даже разочарована, че очакванията й не са се оправдали. Е да, но този мъж изглежда наистина чудесно, тъй че всичките ви деца ще са хубави. Надявам се, че няма да се ограничите с едно.