Лейди Хемптън изведнъж млъкна. Спомни си невъздържаната прегръдка, с която капитан Бърмингам бе притеглил младоженката в църквата и каменния израз на лицето му на излизане от катедралата.
— Да — отвърна беззвучно Хедър — отпи от виното и добави с горчивина: — Сигурна съм, че той няма да се задоволи с едно.
Спомни си колко безотговорно не я беше пазил Брандон. Не се съмняваше, че ще й се наложи да даде живот на още много деца.
Лейди Хемптън стана да си върви и Хедър я изгледа умоляващо.
— Наистина ли се налага вече да си вървите? — попита с разтреперан глас.
— Да, мило дете — кимна й майчински възрастната жена достатъчно дълго го държахме далеч от теб. Но ако имаш нужда от нас — ние сме съвсем наблизо.
Това поуспокои Хедър. Знаеше, че ако извика за помощ, има кой да й я окаже, въпреки че домакините им нямаха право да се месят. Отново беше сама и уплашена до смърт.
— Ако не му противореча — мислеше си отчаяна, — ако веднага му се покоря, сигурно няма да ми причини болка.
После чу стъпки вън в коридора. Изчерви се, когато той отвори рязко вратата, погледна го и веднага срещна зеления блясък на очите му. А той наведе поглед, за да се наслади на хубостта на тялото й.
Хедър седеше неподвижна, сърцето й биеше лудо. Копринената завивка беше отметната към единия край на леглото и не можеше да я сграбчи веднага, макар да й се искаше да се завие цялата. В нежната си прозрачност нощницата й сякаш повече разголваше, отколкото прикриваше. Струваше й почти нечовешко усилие, за да остане да седи и да понася безцеремонния му поглед.
— Прекрасна си, скъпа — каза той страстно и се приближи към леглото. Очите му пламтяха, струваше й се, че погледът му ще я изпепели. Той я хвана за ръцете и я притегли в скута си. — Ти си по-хубава, отколкото в спомените ми.
Все още коленичила, тя колебливо се приближи. Той я прегърна. Ръцете му се плъзгаха по голата й плът. Той се наведе над нея и тя очакваше, разтреперана, целувката му. Но той се дръпна и се засмя кратко и подигравателно.
— Днес си по-неподатлива от когато и да било, миличка. Нима нещата се променят толкова от един венчален пръстен? Това ли беше цената, на която продаваш тялото си? Пък аз си мислех, че най-сетне съм срещнал жена с чисто сърце, готова да се отдаде на мъж само на цената на истинска любов.
— Ти си чудовище! — извика тя гневно и се опита да се освободи от прегръдката му. — Та имам ли изобщо право нещо да решавам? Та нали ще ме изнасилиш, както го направи и първия път, без изобщо да обръщаш внимание на това дали те отблъсквам или не.
— За бога, я по-тихо — каза той и покри устата й с длан. Или искаш всичко живо да те чуе и да строшат ключалката, за да влязат да те спасяват? Лорд Хемптън само това чака.
— Да не би това изобщо да те трогва! — отвърна тя, щом се посъвзе. — Нали си по-силен от него. Какво ти струва да го изхвърлиш и да продължиш да си правиш удоволствието с мен.
Един мускул затрептя на бузата на Брандон и Хедър знаеше, че приближава опасност. Той я погледна, зелените му очи бяха леденостудени.
— Дори да беше единствената жена на този свят, не бих упражнил тази нощ с тебе правата си на съпруг — заяви той рязко.
Хедър беше толкова смаяна, че забрави дори да се дръпне от него. Вдигна очи и го погледна. Добре ли чу? Той се смееше предизвикателно.
— Много добре ме чу, миличка. Нямам никакво намерение да правя тази нощ и тук любов с теб. — Той не видя израза на облекчение на лицето й и продължи: — Ако си направя, според твоя израз, удоволствието, скъпа моя, ще го сторя там, където съм у дома си, в моята къща или на моя кораб, а не тук, където друг мъж се ослушва, готов да нахълта и да ме откъсне от теб. И още по-малко, ако този мъж върти над главата ми меча на правосъдието.
— Какъв меч? — тя наистина не проумяваше какво иска да каже. Беше разбрала само и с огромно облекчение, че брачна нощ няма да има.
— Да не почнеш да ме уверяваш, че не си знаела нищо! Положително си била посветена във всички планове. Не е възможно по тези въпроси да не сте били повече от единни.
— Не разбирам за какво говориш — каза тя уплашено.
— Чиста вода ненапита, както винаги, нали дете мое? — засмя се горчиво той.
Погледът му се плъзна по гърдите й, които нощницата едва прикриваше. Пръстът му кръжеше около пъпките им.
— Невинна както винаги — повтори подигравателно — прекрасна както винаги и студена както винаги.
Тя не отблъсна галещите му ръце. Реши, докато не последва нещо друго, да не му се съпротивлява. В края на краищата той беше неин съпруг и тя щеше да избягва да предизвиква излишно неговия гняв. Въпреки това продължи да пита, защото беше любопитна да разбере какво иска да каже с този меч на правосъдието.