— Какво те накара да се ожениш за мен? Какво са уговорили с теб?
Устните му докоснаха косата й, спуснаха се по шията и Хедър потръпна неволно под парещата целувка.
Той продължаваше да гали гърдите й и сякаш нямаше намерение да престане. Тя се дръпна нервно, от страх, че той няма да удържи на думата си. Наведе се и притегли завивката, покри се и се отпусна в леглото.
— Моля те, разкажи ми всичко — прошепна тя и го погледна внимателно.
Настроението му отново се промени, нежността пак отстъпи място на раздразнението.
— Необходимо ли е? Или не знаеш цялата история от игла до конец? Но щом искаш да я чуеш още веднъж от мен, моля: — Твоят прекрасен лорд ме заплаши, че ще ме подведе под отговорност за незаконно пренасяне на оръжие за Франция, въпреки че това не отговаря на истината. Щяха да ме хвърлят в затвора, да конфискуват кораба ми и кой знае какво щеше да стане у дома с плантацията ми. Трябва да му се признае на твоя приятел — действаше наистина много ловко.
Той почна да се съблича, хвърляйки небрежно дрехите върху един стол.
— А да знаеш случайно, че съм сгоден и след завръщането си щях да се оженя? Би ли могла да ми подскажеш какво обяснение да дам на годеницата си? Дали да не й призная, че само като съм те зърнал и съм се влюбил от пръв поглед в теб?
Той замълча, съблече ризата презглава и я изгледа ядосано.
— Никак не обичам да ме принуждават, мила моя. Изобщо не ми приляга. Ако беше дошла при мен веднага след като разбра, че си бременна, щях да ти помогна. Бих се оженил даже за теб, ако ме беше помолила. Но да ми пратиш влиятелните си приятели и те да ми се заканват — това, уверявам те, не беше разумна постъпка от страна на едно малко момиченце.
С широко разтворени от страх очи Хедър се пъхна цялата под завивката, сякаш търсеше закрила от нападките му. Той прекоси стаята и угаси свещите. Беше се съблякъл до кръста и продължаваше да го прави, но изведнъж престана и седна в едно кресло до леглото.
Тя го изгледа учудено, въпросът му я беше изненадал и обидил.
— Нямам никаква представа за това дали си заможен или не — каза тя тихо — за мен ти беше единствено и само мъжът, който ми отне девствеността. Омърсена и с детето ти в мен, вече не можех да си избера друг съпруг. Бях в положението на самотна майка, която трябва да дари живот на едно копеле. Никога не бих паднала толкова ниско, че да натрапя на друг мъж твоето дете.
— Честната ви природа е достойна за уважение, госпожо — изрече той небрежно и подигравката му дълбоко я засегна.
— Но защо? — повиши глас тя — защо те оставиха да се измъкнеш безнаказано без да поправиш грешката си?
Той тутакси се озова до нея.
— Много те моля, скъпа — каза натъртено — опитай се да понамалиш височините, в противен случай много скоро ще имаме посещение. Няма да ми е никак приятно твоят лорд Хемптън да ме прати все пак в затвора, само защото е решил, че се държа лошо с теб.
Тя се зарадва да чуе за загрижеността на лорда, но заговори все пак по-тихо и продължи:
— Казваш, че не понасяш насилието. Напълно те разбирам, защото и аз го мразя не по-малко от теб, но как бих могла да ти попреча да ме обладаеш насила. А ето че си ядосан задето ти е било платено със същата монета, защото са поискали от теб да понесеш последиците от грешката си. Сигурна съм, че още не си и помислял за детето, което нося. Изобщо не си помислял какво значи да трябва да родиш дете, което няма баща.
— Аз щях да поема изцяло грижата за детето, както и за теб.
— За извънбрачното си дете и за любовницата си? О не, покорно благодаря. Бих предпочела да се самоубия, но не и да приема подобно предложение.
Мускулът на бузата му отново потрепери. Той впери поглед в нея и няколко дълги минути не го свали. А тя седеше, парализирана от този поглед като мишле от змия. После той отпусна клепачи и подигравателна усмивка се появи в ъгълчето на устата му.
— Жена, издържана от мъж, живее обикновено по-добре от съпруга. Щях да съм ти предан и — уверявам те — повече от щедър.
— Което значи, че спрямо съпругата няма да си такъв, нали? — забеляза тя саркастично.
— Точно така — отвърна той студено и от този отговор по гърба й полазиха тръпки. Той стана от леглото и я погледна, изправен в целия си ръст.
— Вече казах, че никак не обичам да ме принуждават. Затова съм измислил подходящо наказание за теб. Ти пожела да имаш сигурност и име за детето. Ще получиш и двете, мила моя, но нищо, нищо повече. В моя дом ще бъдеш третирана като от слугиня. Да, ще носиш името ми, но ще трябва да ме молиш и за най-малката дреболия. Няма да ти давам нито цент на ръка и затова няма да водиш нормален живот. При това ще се погрижа околните да не разберат нищо за мъчителното ти положение. С други думи, ако си си въобразявала, че ще имаш завидно положение, много си се лъгала, ще живееш по собствена воля в нещо като таен затвор. Няма да споделяш с мен дори обичайните мигове на съпружеска нежност. Не, никой няма да е нежен към теб. За мен ще си само една от много ми слугини. Като моя възлюбена с теб щяха да се отнасят като с кралица, но сега ще съм само твой господар и повелител.