— Искаш да кажеш, че ние, че ние… няма да имаме нормални съпружески отношения? — попита тя, смаяна.
— Бързо схващаш, миличка. В това отношение можеш да бъдеш напълно спокойна. Няма да си създавам неприятности заради теб. Ти ще си само една жена от многото, а за всеки мъж е лесно да задоволи елементарните си нужди.
Хедър въздъхна дълбоко. Въпреки мрачните му закани, изпита огромна радост, че ще й бъде спестено поне това.
— Сър, с нищо не бихте могли повече да ме зарадвате.
— Е да — отвърна й той с горчивина — виждам, но това не значи, че няма да превърна живота ти в ад, милейди и това е само началото. Никак не е лесно да се съжителства с мен. Избухлив съм и лесно се справям с хора като теб. Тъй че чувствай се предупредено, красиво дете. Не ме ядосвай! Стъпвай на пръсти! Това е единственият ти шанс да останеш жива, разбра ли ме?
Беше заменил товара, който свали от плещите й с друг.
— А сега заспивай, късно е. И аз ще поспя.
Тя го послуша с желанието да не го ядоса още повече и се пъхна под завивката. Видя уплашена как той прекосява стаята и излиза на балкона. Хедър се обърна предпазливо на хълбок и го проследи с поглед. Застанал така, приличаше на капитан сред морската шир. Луната осветяваше красивия му профил, широките му рамене. Тъмната му кожа матово блестеше. Заспа както го гледаше.
Хедър се събуди от това, че Брандон се отпусна върху възглавниците. Уплаши се да не се приближи към нея. Седна в леглото и с мъка потисна вик. Скри бързо лицето си с ръце. Той извика неволно и я накара пак да легне.
— Тихо, глупачке! — изсъска той. — Просто нямам намерение да прекарам цялата нощ в креслото, за да се разполагаш в кревата сама.
Обзе я ужас. Той се беше навел в тъмното над нея и горещият му дъх докосваше лицето й.
— Изобщо не съм имала намерение да викам — измърмори тя боязливо — просто се стреснах.
— Е, слава богу. Не виждам и причина да бързаш да се стряскаш, за това ще имаш достатъчно време и по-късно. Защото никак не държа да се озова в затвора.
— Лорд Хемптън никога не би го сторил… — каза тя тихо.
— И още как би го сторил! Сега, след като вече носиш името ми, честта ти е възстановена. Но ако лордът си каже, че е било погрешно да те оставя в моите ръце, може да промени решението си и отново да ме заплаши. Тогава ще ме прати в затвора, за да те освободи от мен. Тъй че моля те най-настойчиво, каквито и чувства да изпитваш към мен, помисли за това, че ако дадеш на лорда повод да ме арестува, нашето дете ще расте без баща.
— Но аз никога не съм искала подобно нещо — отговори тя шепнешком.
— Това би трябвало тепърва да се докаже — заяви той иронично.
— Какъв човек! — възкликна тя отчаяно и се опита да се освободи от ръцете му. — Та ти си същинско чудовище! Господи, защо ме наказа така, защо трябваше да срещна тъкмо тебе! Отвращаваш ме!
Той се разсмя, но не я пусна.
— Мило дете, има жени, които няма да са съгласни с тебе по този въпрос.
— Ти си ужасен — възкликна тя, останала без дъх. — Ненавиждам те, мразя те, мръсник, насилник, гаден тип!
Той я привлече най-близо и тя усети коравината на тялото му. После стисна толкова силно и заповеднически китките й, че тя веднага млъкна.
— Бих те посъветвал да си държиш езика. Все още имам правата на съпруг и няма да се поколебая нито миг да ги упражня.
Тя простена, когато той стисна още по-силно китките й и се вцепени от страх. Усещаше коравите му бедра притиснати към нейните и си даде сметка, че нощницата се е свлякла от раменете й, оголвайки пълните й, притиснати към него гърди. С ужас усети доказателството за силното му желание.
— Моля те, не ми причинявай пак болка — простена тя — аз вече мълча.
Той се засмя тихо. Не беше добродушен смях. Но я пусна и я накара отново да легне.
— Хайде, спи, няма да те докосна.
Тя притегли завивката с треперещи пръсти. Лунната светлина изпълваше сега цялата стая. Той лежеше по гръб с отворени очи, с ръце кръстосани под тила и гледаше в тавана неспособна да заспи, Хедър го попита тихо: