— Къде живееш в Америка?
— В Чарлстън, щата Каролина — въздъхна той дълбоко.
— Хубаво ли е там? — продължи тя да пита.
— За мене да, но на теб може да не ти хареса — отговори той сдържано.
Тя не се реши да продължи с въпросите си. Хладен вятър нахлу през балкона и я събуди в предутринния здрач. Беше спала толкова дълбоко, че в първия миг не знаеше къде е. Но достатъчно бързо разбра, че търсейки топлина се е притиснала към мъжа до нея. Ръката й почиваше на гърдите му, върху гъстите къдрави косми, а бузата й се беше прилепила към рамото му. Той спеше дълбоко с полуобърнато към нея лице.
Не смееше да шавне, за да не го събуди и го наблюдаваше неподвижна. Очите й поглъщаха чертите на лицето му, спираха се на всяка подробност, на енергичната, красиво изрязана уста, която само в съня му изглеждаше по-отпусната и по-мека, на тъмните мигли над бронзовите страни.
Трябваше с нежелание да признае, че е хубав мъж, тъй че нямаше да е все пак чак толкова зле да има от него син.
Погледна халката, която носеше и която сега блестеше на лунната светлина. Стоеше някак странно на ръката й, както беше странно и чувството, което я обзе в този миг. Изведнъж осъзна, че е станала съпруга на този мъж, че предишния ден го беше потвърдила в църквата и се бе заклела да бъде негова жена завинаги, до края на дните си.
Внимателно, за да не го събуди, тя го зави с одеялото, но веднага разбра грешката си: той изобщо не мръзнеше. Само след миг отметна в съня си недоволно завивката и продължи да лежи съвсем гол. Тя усети как се изчервява.
Въпреки това не отмести поглед. Беше я обзело странно любопитство. Погледът й се плъзгаше възхитен по красивото му тяло. Нямаше нужда от нечие мнение, сега виждаше и сама колко добре е сложен. Съразмерност и сила бяха съединени в това тяло в съвършена хармония. Той приличаше на гъвкав звяр от джунглата. Нейната малка бяла ръка се открояваше странно върху бронзовите му гърди. Разтревожена от надигащата се в нея необичайна възбуда, тя се дръпна от него и се опита да забрави впечатлението, което й бе направило голото му тяло. Нощният вятър довя през отворената балконска врата един увехнал лист. Студеният полъх я накара да потръпне. Притегни треперейки завивката към раменете си и си пожела малко завистливо да е топлокръвна като мъжа до нея, който сякаш изобщо не усещаше нощния хлад. После отново заспа.
Часовникът върху камината отмери девет сребърни удара, когато Хедър чу двете слугини, които й помогнаха снощи да се съблече, да се хилят и да шумолят с фустите си зад вратата.
Последвалото плахо почукване я ядоса. Стана да отвори вратата. С поглед през рамо установи, че мъжът й продължава да тъне, съвсем гол, в дълбок сън. Мина предпазливо откъм неговата страна на леглото и го покри с чаршаф. Той се събуди с толкова рязко движение, че тя отскочи уплашено. Беше отворил широко очи. Изчерви се силно под погледа му и в същия миг осъзна, че стои пред него по нощница толкова прозрачна, че повече открива отколкото скрива. Доволна усмивчица се появи в ъгъла на устните му. Тя тръгна отново към вратата, вече абсолютно сигурна, че погледът му я следва. Двете ухилени момичета влязоха с подноси със закуската. Озърнаха се любопитно из стаята, сякаш можеха да открият някаква тайна. Когато видяха Брандон, който лежеше под чаршафа, небрежно облегнат на възглавниците, изведнъж страшно се притесниха. Въпреки това не можеха да откъснат поглед от него и Хедър усети да я обзема силен гняв. Момичетата пристъпиха към Брандон, за да му сервират богатата закуска на масичката до леглото. Направиха го според безмълвната преценка на Хедър, с неприлична бавност и докато тя наблюдаваше нетърпеливо слугините, усети изведнъж погледа му върху себе си. Той явно беше забелязал, че е ядосана и това го забавляваше. Побърза гневно да му покаже гръб.
След като сервираха закуската, двете момичета си спомниха за своите задължения към младоженката и побързаха да пуснат водата във ваната и да прострат върху един стол брачната рокля — единствената дреха, която Хедър притежаваше. Под любопитно наблюдаващия поглед на съпруга слугините помогнаха на Хедър да свали небесносинята нощница и да влезе във ваната. Заловиха се да търкат гърба и раменете й, но когато понечиха да продължат нататък, тя грабна нетърпеливо сапуна и гъбата от ръцете им и ги помоли сухо да излязат. Миг по-късно съжали за прибързаността си, защото Брандон отметна глава и се разсмя високо и от все сърце. Погледна го без да иска. С мъка подтисна гневните думи, но страхът да не я накара отново грубо да замълчи, беше по-силен от яда й. Освен това не искаше да дава повод за злобни предположения на двете момичета, които продължаваха да стоят нерешително в стаята.