Брандон седеше мълчаливо, поглеждаше от време на време към жена си, но веднага се взираше отново в далечината, файтонът зави и сега пътуваше по тясна уличка до пристанището, където спря пред внушителна висока сграда, фирмата на фасадата гласеше „Чарлстън — внос и износ“. Капитан Бърмингам скочи от файтона и се обърна към младата си жена:
— Имаш малко време, за да се сбогуваш с приятелите си. Трябва да уредя тук някои неща с търговските агенти.
И той закрачи към къщата. Вятърът си играеше с тъмните му къдрици и с краищата на неговото жабо. Хедър го проследи с поглед докато се скри във входа, а после се хвърли разплакана на врата на лейди Хемптън. Очите на възрастната дама също бяха пълни със сълзи. Двете стояха, силно прегърнати — осиротялото момиче и бездетната стара жена. Лорд Хемптън също не можеше да сдържа повече чувствата си, но само високо се изкашля. Двете жени погледнаха към него. Лордът почака малко Хедър да си възвърне самообладанието, после хвана нежно ръката й.
— Трябва да се примириш, дете мое — каза той меко, — че има раздели, които са за цял живот. Кой знае дали пътищата ни ще се срещнат някога пак, дали ще прекараме отново заедно дълги часове. Пази се и бъди щастлива.
Хедър се хвърли на врата му и го целуна по бузата.
— Бихте ли дошли още веднъж тук, преди да потеглим? — помоли го тя настойчиво.
— Не, Хедър, не би било разумно и само ще подложи на изпитание търпението на твоя съпруг. Най-добре ще е да се сбогуваме тук и сега.
Хедър скри глава на рамото му.
— Толкова ще ми липсвате и двамата — каза тя сподавено и остави сълзите си да текат.
Лейди Хемптън я привлече с много обич в прегръдката си.
— Затова пък имаш вече съпруг, а след време ще дойде и детето, времето няма да ти стига да мислиш за нас, малка моя. Но някакъв вътрешен глас ми подсказва, че там далеч ще си по-щастлива с него, отколкото си била тук, а сега върви, дете мое, иди да потърсиш избухливия си съпруг и не забравяй, Хедър, че гняв и любов вървят често ръка за ръка.
Хедър с мъка се овладя. Сложи колебливо ръка върху дръжката на вратичката. Отвън долетя нетърпеливият глас на мъжа й, който разговаряше с подчинен. Знаеше, че той стои там и я чака. Като сдържаше с мъка сълзите си, тя вдигна полата на роклята, за да слезе, но Брандон вече бързаше към нея, за да й помогне. Погледите им се срещнаха и този път тя забеляза с благодарност, че той не се подиграва на сълзите й. Повдигна я внимателно от стъпалото и се обърна още веднъж, за да поеме от лорд Хемптън наметалото й и пакетче с прощалните подаръци, приготвено с любов от лейди Хемптън. Като се владееше с огромно усилие на волята, Хедър се отдалечи на няколко крачки от файтона, докато съпругът й разменяше още няколко думи на сбогуване със семейство Хемптън.
Малко по нататък беше закотвен „Бързоходен“, готов да приеме нов товар. На борда всеки си вършеше работата, а на кърмата стоеше мъж, който подканваше високо и с недвусмислени жестове моряците да се трудят още по-усърдно.
По кейовете цареше оживление и суетня. Стоки, бали и бъчви бяха струпани край каменните стени или ги пренасяха в трюмовете на корабите. Безброй шумове и миризми изпълваха въздуха. Още неизтрезнял от пийването предишната вечер, един моряк се беше облегнал на ъгъла, издокарани проститутки се разхождаха с надеждата да намерят клиент, та да си осигурят няколко шилинга и легло за през нощта. Стадо гладни плъхове се нахвърли върху куп отпадъци в една канавка и се пръсна с писукане, когато някой ги замерих камък.
При вида на тази пъстра картина на нищетата, Хедър си помисли ужасена, че е била някога готова да предпочете да остане без покрив на улицата и да роди кой знае къде незаконното си дете. Сега поне детето й щеше да расте в нормална обстановка. Това натежаваше срещу всичките й разсъждения, че ще бъде нежелана и нелюбима съпруга. Нали детето й щеше да има баща и дом.
Поривистият вятър носеше миризмите на водорасли и вода — стана й безмилостно ясно, че това е неизбежното начало на новия й живот. Трябваше да е готова за него, каквото й да е намислил съпругът й да прави с нея. Ще дойде, може би, време, когато тя вече няма да съжалява, че любовта не е играла в живота й никаква роля.