Не можа да потисне лек вик на изненада, когато видя най-отгоре бежовата рокля, сгъната грижливо. Овладяха я спомени. Отново се върна към Уйлям Кърт и нощта, прекарана в тази кабина.
Обърна се разтреперана и погледна към леглото, в което беше загубила девствеността си. Спомни си напразните си опити да се съпротивлява, видя отново страстните, неумолими устни, притиснати към кожата й, силните крайници, които сломиха съпротивата й. Плъзна неволно ръка по леко закръгленото си тяло, а лицето й пламна.
Подскочи, ужасена, когато вратата зад нея се отвори и Брандон влезе. Отметна припряно бежовата рокля и издърпа яркочервената кадифена, която лежеше под нея. Беше с дълбоко деколте и дълги тесни ръкави, украсени на китките снежна дантела. Беше изключително елегантна рокля за зряла жена, а не за неоправно младо момиче. Докато Брандон сваляше връхната си дреха, за да я захвърли небрежно на леглото, тя се залови да разкопчава с несигурни пръсти роклята си, за да я съблече внимателно и да я сгъне в сандъка.
— Съвсем близо до кея — каза съпругът й зад нея — има кръчма, която е същевременно и хан. Предполагам, че там ще се чувстваш по-удобно от тук.
Тя смръщи учудено чело и го погледна уплашено. Той беше навлякъл чиста риза и по-удобен панталон и вече седеше до бюрото си, без изобщо да й обръща внимание. Със същата непринуденост, с която я отстраняваше от обкръжението си, я пъдеше и от обсега на вниманието си. Дали не се канеше изобщо да я остави тук, когато поеме в открито море? Кой можеше да я увери, че не е така?
— Аз съм свикнала с неудобства — отвърна тя тихо — и ако нямаш нищо против, бих предпочела да остана тук. Няма защо да ме водиш в страноприемница.
Той й хвърли бърз поглед.
— Трябва да разбереш, мила — засмя се недружелюбно той, — че тук аз вземам решенията. Намирам, че страноприемницата ще е по-подходяща за теб.
Тя се вцепени от ужас.
Това ли ще е съдбата ми? — помисли си отчаяна. Да дам живот на детето си, изоставена на това пристанище, на произвола на хора, които познават само мръсотията и порока. Да, синът ми ще има име, но ще живее без дом и семейство. И тя се извърна, разтреперана.
Този човек не знаеше ли милост? Ако иска да я накара да го моли, тя е готова да падне на колене, само и само детето й да расне в сигурност. Но той изглежда изобщо не го желаеше. Със студено сърце беше взел решение, а сега я поставяше пред свършен факт. Изпращаше я, значи, в някаква пристанищна страноприемница.
За да надвие страховете си и за да се разсее, тя облече червената рокля и се приближи към него. Той вдигна поглед. Странен израз се появи на лицето му. Тъмночервената рокля правеше очите й по-тъмни, сега бяха почти като вечерно небе, а безукорната й кожа се открояваше, ослепително бяла, до червеното кадифе. Дълбокото деколте откриваше нежните й гърди, покрити оставаха само розовите пъпки.
Засрамена и всъщност разтреперана от страх, защото не знаеше как ще реагира той на молбата й, Хедър се обърна с гръб към него каза:
— Не мога да я закопчая сама, бъди така добър, помогни ми, моля те.
Усети пръстите му върху кожата на гърба си, наведе глава напред и едва се осмеляваше да диша, докато той закопча роклята догоре. После се дръпна облекчено на една крачка и погледна през рамо, за да види дали е ядосан. Той вече седеше пак до писалището, наведен над книжата, а изразът на лицето му беше станал още помрачен.
Движеше се колкото може по-безшумно из тясното пространство и събираше нещата, които щяха да й трябват в страноприемницата. Окачи връхната му дреха на една кука, въведе малко ред, все с грижата да не му пречи с тихата си шетня. Той изглеждаше потънал в книгите и книжата си и не й обръщаше внимание.
Времето течеше бавно. Дълбоката тишина бе нарушена само веднъж, когато Джордж влезе да сервира чая. Направи го мълчаливо и побърза да излезе от каютата. Тя седеше, почти неподвижна, вслушваше се в лекото поскърцване на въжетата и в силните удари на сърцето си.
Беше вече близо десет, когато Брандон отмести най-сетне книжата, облегна се в креслото и хвърли поглед към нея. Очите му се плъзнаха по деколтето и той свъси мрачно вежди.
— Ще направиш добре, ако си сложиш моето наметало, преди да тръгнем за страноприемницата — каза той рязко — Нямам желание да бъда спрян от някой сутеньор, който ще реши, че можеш да му донесеш добра печалба.
Кръвта нахлу в лицето й. Сведе очи, но веднага се подчини и свали наметалото от окачалката.
Няколко минути по-късно отново седяха в малката лодка. Джордж, който ги беше чакал и този път, сега подреждаше нещата й под пейката на гребците. Той зае мястото си на кормчия и заповяда на моряците да гребат. В пристанището ги следваше отблизо, като се озърташе да види дали някоя подозрителна личност не се промъква подире им.