Стигнаха без премеждия до страноприемницата. Когато отвориха вратата, посрещна ги тъжна песен. Един моряк пееше и макар да беше дребен и слаб, гласът му беше силен, изпълващ помещението баритон, изненадващо мощен и чист. Край него бяха насядали мъже, пиеха ракия и слушаха като омагьосани меланхоличните куплети. В камината пращеше огън. Миризмата на печено изпълваше помещението и събуди апетита й. Тя затвори очи и се опита да забрави, че е гладна.
Брандон даде разпореждания на Джордж и той отиде при кръчмаря, да му за даде няколко въпроса. Хедър последва мъжа си до една ъглова маса. Отпусна се на стола, който той й предложи, а след малко им донесоха ядене и вино.
Тя не обръщаше внимание на гладните погледи на мъжете наоколо, не разбра също, че наметалото се е свлякло от раменете й. Вниманието й беше раздвоено между чудесното печено и моряшката песен, която пееше сега мъжът с хубавия глас. Стресна се, когато мъжът й се наведе към нея. Той придърпа отново наметалото върху раменете й, а тя се изчерви, когато погледите им се срещнаха.
— Купих ти тази рокля, мила, за да й се любувам у дома — каза той спокойно. — Нито за миг не ми е минавало през ума хубавите ти гърди да радват погледите на други мъже. Сега само тревожиш тези тук.
Хедър се зави по-плътно с наметалото и се огледа плахо. Мъжът й беше прав, беше станала център на внимание. Дори певецът бе млъкнал и я гледаше очарован. След кратка пауза на мълчаливо възхищение, подхвана с пълен глас нова песен:
Хедър погледна смутено мъжа си и разбра, че песента на моряка явно го е объркала. Беше забил поглед в чинията си, сякаш го интересуваше само храната, но на бузата му потрепваше мускулът, вещаещ гняв. Вече познаваше този признак и седеше, тиха като мишле, за да не удвои припламващия му гняв.
След вечерята ханджията им показа стаята, която Джордж беше запазил. Слугата качи горе вързопите и пакетите и се оттегли заедно с господаря си. Хедър не се съмняваше нито за миг, че Брандон веднага ще ги последва и тя повече няма да го види. Но той се беше отпуснал на един стол и като че ли не бързаше. Тя събра кураж, приближи се към него и го помоли пак да й помогне — този път да разкопчае роклята си. Той го направи без дума да каже. Тя почна да се приготвя за сън, сякаш очакваше той да остане. Отпусна дългата си коса и прокара през нея пръсти, за да я приглади, понеже нямаше нито гребен, нито четка. Знаеше, че мъжът й я наблюдава, когато хвърли роклята и ризата, сложи ги на един стол и облече нощницата — подарък от лейди Хемптън.
Нощницата беше от бяла батиста с дантела отпред и кръгло, много дълбоко деколте. През дантелата беше промушена тясна панделка, придържаща нощницата на гърдите. Ръкавите бяха широки и дълги, и те поръбени на китките с дантела. Макар да не беше прозрачна като нощницата й на младоженка и тази беше създадена да радва очите на мъж. Когато Хедър се накани да си ляга, Брандон изрече неочаквано гневно проклятие. Хедър го погледна ужасена. Но той беше вече на път към вратата.
— Ще се върна след час или два — изръмжа той сърдито, преди да излезе. Хедър се отпусна разплакана на пода, ридания разтърсваха тялото й.
— Той излъга — шепнеше тя отчаяно — той никога няма да се върне.
Времето се влачеше бавно, всяка минута беше като вечност. Тя се разхождаше неспокойно из стаята и си мислеше какво ли ще трябва да прави утре и къде ще е най-добре да отиде. Невъзможно беше да се върне при роднините си и да изложи детето на безсърдечността на лелята, невъзможно беше и да се обърне към семейство Хемптън. Беше твърде горда, за да продължи да ги занимава с проблемите си. Дали не можеше да стане слугиня в тази страноприемница? Още утре ще попита, но тази нощ искаше да се опита да поспи.
Духна свещта и си легна. Но колкото и да се мъчеше да не мисли за грижите си, сънят не идваше и нощта се точеше безкрайна. Струваше й се, че е минала цяла вечност, когато часовникът на църквата удари един. Тя скочи с вик на ужас, изтича към отворения прозорец и го затвори. Опря чело на стъклото и тесните й рамене се затресоха от отчаян плач. Страхът й се превърна в дива паника, когато чу пред вратата гласовете на двама мъже. А когато вратата се открехна, тя загуби ума и дума в очакване на най-лошото. Но в светлината на свещта, която гореше в коридора, тя видя в рамката на вратата Джордж и широкоплещестата фигура на мъжа си.