— Ти се върна! — прошепна тя тихо и невярващо.
Той се обърна с лице към нея, преди да затвори вратата и в стаята отново да се възцари мрак.
— Защо не си легнала още? — попита той недоволно, докато палеше свещта, сложена на една масичка. — Да не си болна?
Тя пристъпи от сянката в осветения от свещта кръг и той видя сълзите в очите й.
— Помислих, че си ме изоставил — промълви тя.
Той я гледа един миг учудено, после по лицето му премина мила усмивка и той я привлече към себе си.
— И ти се уплаши?
Тя кимна безпомощно и се опита да потисне риданията си. С почти нежен жест той отметна косата от лицето й и я целуна по челото, за да я успокои.
— Ти изобщо не си оставала сама, ma petite. Джордж беше през цялото време пред вратата да те пази. Чак сега отиде да дремне. Нима ме мислиш за нехранимайко, способен да те остави без закрила?
— Не знаех какво да мисля — прошепна тя — толкова ме беше страх, че повече няма да се върнеш.
— За бога, та това наистина не е комплимент за мен, както впрочем и за теб. Никога не бих изоставил една дама без закрила на подобно място. И най-малко собствената си жена, бременна с моето дете. Но ако това ще те успокои няма да те оставям вече никога сама, през цялото време, което ще прекараме тук.
Тя го погледна и съзря в очите му само сърдечност и топлота.
— О не, не е необходимо — пошушна тя. — Ако го зная, вече няма да ме е страх.
Той повдигна брадичката й към себе си.
— Хайде да си лягаме — каза тихо. — Денят беше дълъг за мен, капнал съм от умора.
Тя избърса сълзите и се пъхна в леглото, сложено точно до вратата. Сега го наблюдаваше как развързва вързопче, което Джордж беше донесъл с останалия им багаж. Широко отвори очи от учудване, когато извади от калъфа пистолетите, които тя вече познаваше. Той се приближи към леглото, седна на ръба и зареди един от пистолетите.
— Боиш се от неприятности? — попита тя и се надигна в леглото.
— Просто предпазна мярка — погледна я той с усмивка. — Свикнал съм да я вземам, когато не съм съвсем сигурен в обкръжението си. Но ти няма защо да се тревожиш, скъпа.
Тя го гледаше любопитно как зарежда пистолета и си спомняше отчаянието си, когато се бе опитала безуспешно да проумее механизъма на това оръжие.
Брандон се засмя тихо, когато забеляза интереса й.
— Искаш ли да разбереш как се зарежда? — попита усмихнат. — Но нали се оправяш чудесно с тях дори да са празни. Джордж не беше на себе си от яд, когато разбра, че си го надхитрила. Обстоятелството, че едно слабо малко женче го е накарало да трепери с помощта на незаредено оръжие, ужасно нарани гордостта му. Известно време след бягството ти беше станал направо непоносим за околните. Впрочем аз също — добави той мрачно — като си спомни как беше обсипал слугата си с ругатни, когато се върна на „Бързоходен“ и не намери момичето. Настроението му се влоши още повече, когато разбра, че е изчезнало без да остави и най-слаба следа.
— Ех, това е вече забравено — каза той. — Ако искаш, ще те науча как се зарежда пистолет. — Погледна я в очите и предупреди: — Само не си въобразявай, че би могла да насочиш оръжието срещу мен, както го направи с клетия Джордж. Аз не съм Джордж и преди да избягаш втори път, би трябвало да ме убиеш. Не смятам, че убийството на мъж е нещо, което ти приляга — засмя се той тихо, — но ще съм по-сигурен, ако държа занапред пистолетите по-далеч от теб.
Хедър само преглътна. Изгледа го мълчаливо с широко отворени очи. Вярваше на всяка негова дума. Не беше мъж, отправящ празни закани.
Двамата седяха съвсем близо един до друг на ръба на леглото. Телата им се докосваха. Той беше протегнал ръка зад гърба й и тя лежеше върху гънка на нощницата. Тя наведе плахо очи и закри колене с полите на дрехата, защото видя, че краката й са почти голи.
— Може ли да се опитам да заредя този? — попита тя и докосна предпазливо пистолета, който той държеше в другата си ръка.
— Щом искаш — отговори той и й го подаде. Оръжието не беше леко, но тя насипа сръчно, следвайки указанията на Брандон, барут от кесията, натъпка къс хартия, както току-що го бе видяла да прави, сложи куршум в цевта.
— Бързо възприемаш, малката — одобри той и взе пистолета от ръката й. — Дали пък няма да излезе от тебе някой ден втора Моли Питчър?