— Ама нямахме нищо лошо на ум — захленчи единият. — Нямаше да сторим на момичето нищо лошо.
Другият беше очевидно по-голям реалист.
— Предлагаме ви за нея добри пари, капитане. Тя може да ни донесе повече злато, отколкото тежи. Познавам един херцог, готов да плати в брой. Не му пука даже, че не е девствена. — Воднистите му очи оглеждаха безсрамно Хедър. Той се хилеше грозно, оголвайки два реда развалени зъби.
— За тая може да се вземе добра цена, капитане. В края на краищата можем да разделим сумата на три.
Хедър се притисна разтреперана към мъжа си и притегли одеялото до брадичката си. Неописуем ужас я обзе при мисълта какво можеше да стане, ако двамата мъже бяха успели в намеренията си. Преди да я представят на прословутия херцог, положително щяха да я изнасилят и двамата и то неведнъж. Не бяха по-различни от Уйлям Кърт, който също беше намислил да печели от тялото й, но поиска да задоволи преди това собствените си ниски страсти.
Брандон се изсмя злобно, изправи се и застана срещу двамата. Изобщо не го интересуваше, че е съвсем гол. Държеше двата пистолета в ръце и ги размахваше по начин, който явно притесняваше двамата влезли с взлом мъже.
Хедър усети как кръвта й се качва в лицето. Да бъде сама с голия Брандон беше едно, но да го гледа гол пред на чужди хора — съвсем друго. Присъствието на тези две отрепки я накара да настръхне от ужас.
— Трябва да ви разочаровам, господа — каза той бавно. — Това момиче е бременно с моето дете, а пък аз съм ужасен егоист.
— Абе няма значение, капитане — прекъсна го единият нехранимайко. — Нашият херцог е готов да яхне такава хубавица, та ако ще и в деветия месец да е. Хич даже няма да му попречи. Пък като му дойде времето, ще я остави няколко часа на мира да си роди копелето и пак ще я възседне. Нали ти казах — ще плати добре. Хайде, готови сме да ви дадем не една трета, а половината и ще се погрижим да си намерите друга курва да ви топли леглото.
Очите на Брандон станаха леденостудени. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели, толкова напрегнато стискаше пистолетите. Мускулът на бузата му почна да трепери.
— Тук смърди — каза той бавно — я идете до прозореца, вагабонти недни, и го отворете, ама бързо и много широко, че за нищо не гарантирам.
Двамата мъже побързаха да се подчинят и отново се обърнаха, ухилени, към противника си.
— А сега, мили мои, ви дължа още едно обяснение, преди да сте поели по обратния път — каза Брандон бавно и натъртено, почти любезно. После гласът му се извиси с вече неприкриван гняв, натъртвайки всяка дума: — Това момиче е моя съпруга, бременна с моето дете! — кресна той.
Тези думи накараха очевидно от мътните мозъци на двамата мръсници да се изпари всяка надежда за добра сделка. Очите им се разшириха от страх. Стояха, зяпнали, а по челата им избиха капчици пот. Най-сетне осъзнаха, че са в смъртна опасност.
— Ама капитане, вие… ама то ние… — и двамата пелтечеха в желанието да се оправдаят. Най-сетне единият си върна дар слово: — Ама отде да знаем, бе капитане, ам че то нормална жена не е толко готина в леглото. Искам да кажа, сър…
— А сега вън! — изкрещя Брандон — и то веднага, докато още знам какво правя.
Двамата тръгнаха към вратата, но Брандон им препречи пътя със злобна усмивка.
— А не, милички, на вас ви приляга да излезете през прозореца.
Те спряха, задърпаха се, ужасени и захленчиха един през друг.
— Ама как така, капитане, невъзможно е, толкова е високо! Или искаш да си натрошим кокалите? Да ни убиете ли искате, капитане?
Пистолетите бяха насочени към тях и двамата заотстъпваха предпазливо. Трябваше да побързат. Страхът за животеца надви страха от падането. Първият скочи. Чу се как се стовари върху калдъръма и почна високо да псува и да стене.
— Строшил съм си и двата крака, проклето животно. Свиня си ти, а не капитан! — крещеше той отдолу.
По-хилавият се озърна през рамо, но жестовете на Брандон не предричаха нищо добро и той последва неохотно приятеля си. След като и той се озова долу, последва поток от крясъци, псувни и люти клетви. Брандон затвори невъзмутимо прозореца и залости отново вратата. Врявата отвън постепенно утихна, двамата бяха изкуцукали по-надалеч.
Брандон се пъхна със смях в леглото до Хедър, която седеше в средата и го гледаше с широко отворени очи. Той й се усмихна.
— Бих искала да зная какво е станало с втория. Той най-високо крещеше, нали, котенце?
Тя го погледна в очите, кимна, а после звънкият й смях огласи стаята.