— Прав си, прав си — смееше се тя — и мисля, че трябва да се чувствам почти поласкана заради цената, която можех да получа.
Той я изгледа за миг със странен израз, заслушан в звънкия й глас, сякаш попиваше нейния безгрижен, весел смях.
Погледът му се плъзна по меките й гърди, които се подаваха, закръглени и примамливи от деколтето на нощницата, проследи падащите гънки на дрехата, които повече подчертаваха извивките на тялото й, отколкото го прикриваха. Капчици пот покриха челото му, усети как желанието му напира все по-неудържимо. Обърна се рязко, неспособен да потисне желанието да я уязви.
— Като се има предвид колко тежиш, нямаше да е много — каза той грубо, преди да угаси свещта. После продължи в тъмното: — Ако бяха предложили повече, сумата можеше и да ме съблазни.
Смаяна от такава внезапна смяна на настроението, Хедър се зарови плашливо във възглавниците. Не разбираше какво е сторила или казала, което да му даде повод за толкова жестока забележка. Беше непредсказуем, можеше ли изобщо някога да го разбере? Веднъж беше мил, дори нежен, както преди малко, друг път суровостта и жестокостта му я лишаваха от дар слово.
Когато Хедър се събуди на другата заран, леглото на Брандон беше празно. Тя стана и се изми. Когато почна да се облича, трябваше да остави червената рокля незакопчана отзад, защото не можеше да стигне сама гърба си. После намери кураж да се порови в багажа на Брандон, докато намери четка. Макар да се питаше притеснена какво ли ще последва, ако я използва, наложи си да бъде по-смела, защото косата й беше ужасно чорлава и трябваше да се среши. Освен това можеше да побърза, та той нищо да не забележи. Залови се да четка усилено разкошната си коса, но преди да е довършила прическата си, Брандон беше вече в стаята. Тя направи неопределен жест с четката в ръка и страх в сините очи. Веднага разбра, че е в лошо настроение и денят едва ли е подходящ за подвизи като този да използва четката му.
— Много се извинявам — каза тя, — но нямам четка. Леля ми прибра всичко, което ми принадлежеше.
— След като вече си я извадила без позволение, можеш спокойно да продължиш да я използваш — каза той недоволно.
Тя отстъпи предпазливо назад и се обърна, за да довърши прическата си. Погледна плахо през рамо да види дали той продължава да стои до прозореца, но веднага сведе очи, защото видя, че той внимателно я наблюдава. Разтрепери се и сега й беше почти невъзможно да забоде с несигурни пръсти къдриците си. Започваше отново и отново, докато най-сетне остана доволна от резултата на усилията си. През цялото време усещаше зелените му очи устремени към нея. Най-сетне привърши сложното построение, разкошните къдрици бяха покорени и падаха чак до раменете й.
— Следобед ще те заведа при една шивачка — каза безизразно Брандон — обърна се и се загледа през прозореца. — Имаш нужда от няколко по-прилични рокли от тази, която носиш.
Вниманието му беше съсредоточено върху онова, което виждаше през прозореца и тя забеляза, че потънал в мрачни мисли, той беше смръщил вежди. Отвън долиташе крясъкът на просяците, колела трополяха по паважа, всички улични шумове се смесваха в едно.
Тя седна търпеливо на крайчеца на леглото и зачака нейният мъж да й нареди какво да прави. Очакването трая половин вечност. Гърбът я заболя и тя облегна уморено глава на таблата на кревата. Освен това и червата й куркаха. Брандон най-сетне се обърна и тя с облекчение се изправи, при което роклята се свлече от раменете й.
— Да не би да се каниш да слезеш долу в този вид, или ще имаш добрината да се приближиш, за да ти закопчая роклята? Ако искаш да получиш и нещо за ядене — поразмърдай се!
Тя побърза да изпълни заповедта му, прехапа устна и не възрази нищо, нищо не му обясни. Когато слязоха, Джордж беше вече там.
— Здравейте госпожо — каза той и й подаде стол, а после заговори нещо тихичко на Брандон. Малко по-късно бързо си отиде. Хедър гледаше подире му и се питаше на колко ли мъже е разказал Джордж за предишното й пребиваване на кораба. Ползваше се явно с доверието на своя капитан.
Изразът, с който гледаше подир Джордж не се изплъзна на вниманието на Брандон.
— Не си прави грижи заради Джордж. Той е изключително дискретен и освен това трябва да се задоволиш с мисълта, че той вече знае, че не си била уличница. Много съжалява за неприятностите, които ти е причинил със заблуждението си. И макар че едва ли ще се съгласиш с мене, той съвсем не е глупав. Когато сваляше чаршафите от леглото ми, видя петната кръв, оставени по тях от загубената ти девственост. Направи си, естествено, заключенията.
Хедър би предпочела на умре от срам. Имаше чувството, че никога вече няма да погледне в очите слугата на мъжа си. Тя изстена и закри лицето си с ръце.