— Хайде, скъпа, не приемай нещата трагично и не изпитвай излишно неудобство. Изобщо нямаш основания да се срамуваш. Сигурен съм, че много жени щяха да са щастливи, ако имаха възможност да дадат толкова неоспоримо доказателство за невинността си, когато лягат за пръв път със съпрузите си. Всеки мъж се радва да разбере, че преди него не е имало друг.
— А теб това зарадва ли те? — попита тя с горчивина. Видя засмяното му лице и това още повече я ядоса.
Той се разсмя още по-силно, присви очи и заяви:
— Не съм по-различен от другите мъже, котенце, разбира се, че ме зарадва, въпреки че в твоя случай доказателствата за невинност бяха направо излишни. Нали сама видя колко уплашен бях, когато разбрах, че си девствена. Ако не бях уверен, че бързо си се съгласила да ми се сложи клопка, щях да те моля на колене за прошка. — Той пак се засмя тихичко и продължи: — Ти трябва да ми простиш, защото в твое присъствие ми беше невъзможно да разсъждавам логично.
— Разбира се, че беше възможно! — прекъсна го тя, разтреперана от яд. — Но наистина беше излишно, след като вече беше извършил пакостното си дело.
Той се усмихваше, а в погледа му отново се четеше възхищение.
— Не си съвсем права, мила моя. Когато осъзнах, че си девствена, още не бях довел работата докрай. Ако се бях дръпнал, ти днес нямаше да си бременна. Но понеже вече е факт и животът вече шава в теб, аз отговарям за него. Скъпите ти роднини ме улесниха да повярвам, че детето е наистина мое.
— Нима можех да скрия положението си? — каза тя предизвикателно и вирна малкото си носле. Сега единственото й желание беше да накърни самоувереността му та макар и за секунда. Погледна го дръзко в очите.
— Наистина не можеше — отвърна той без колебание и без да се остави да го извадят от равновесие.
— Ти нямаш никакви доказателства… — подхвана тя.
— Наистина ли нямам? — възрази той, развеселен и вдигна леко вежди, което означаваше, че е загубила малкото сражение — Забравяш, мила моя, че съм те виждал в цялата ти изкусителна девствена хубост. А сега, макар да не личи много, вече имаш доста закръглено коремче. След месец няма да може да се скрие и от околните.
Тя млъкна и се предаде. Гостилничарят дойде на масата им да вземе поръчката.
След закуска се върна и Джордж и попита:
— Да ви намеря ли сега файтон, капитане?
— Да Джордж, след малко ще сме готови.
Не след дълго файтонът беше пред вратата. Пътуването до града премина в мълчание. Брандон гледаше през прозореца, а Хедър не се решаваше да поставя въпроси. В центъра файтонът спря пред голям магазин за дрехи и те слязоха.
Собственичката, мадам Фонтено, ги посрещна още на вратата и разгърна цялото си обаяние. Капитан Бърмингам беше неин постоянен клиент всеки път, когато спираше в лондонското пристанище. Тя харесваше високия янки. Този хубавец умееше да се държи с жените по начин, който беше омагьосал и нея. Беше все още достатъчно млада, за да поставя изисквания пред живота.
Брандон свали наметалото от раменете на жена си и мадам Фонтено веднага позна червената рокля. Засмя се доволно при мисълта, че тя седеше на младата жена като излята. Никоя друга девойка не би могла да я носи така непринудено и елегантно. Освен това момичето беше толкова нежно, че и по тази причина роклята не можеше да стане на друга. Когато капитанът я купи преди време, това събуди любопитството й. Предположи, че си е намерил в Лондон нова любовница. Ако се съди по мерките, които й даваше, дрехите, които беше купувал дотогава от нея, бяха предназначени за далеч по-едра жена. На това нежно момиче, в разцвета на младостта и с едва напъпила женственост, дрехите, които бе поръчвал преди, нямаше да станат. Девойката, която беше довел, се движеше с походка, на която и тя можеше да завиди, макар да беше опитна жена. Беше наистина поразена. Много преуспяващи куртизанки посещаваха редовно нейния салон и от много бе чувала неведнъж името на капитан Бърмингам. Станеше ли дума за него, всички изразяваха в хор възхищението си. Тъй че мадам Фонтено знаеше за личния живот на капитана много повече, отколкото той можеше да предположи. Но това тук беше нещо ново и съвсем различно, една нежна малка demoiselle, от онези, които мъжете си пожелават за съпруги. Господи божичко! Та мадам беше французойка и не толкова стара, че да не я привлече един красив мъж. Често беше наблюдавала капитан Бърмингам не само с очите на собственичка на магазин, макар много да се стараеше той да не го забележи. Беше достатъчно умна да разбере, че той би изчезнал завинаги, ако забележи, че тя иска от него повече, отколкото е позволено на собственичката на моден салон, изпълняваща, стане ли дума за дрехи, всички негови прищевки. Докато си мислеше за всичко това, изведнъж зърна халката на ръката на момичето.