Но леля Фани бързо върна Хедър към действителността. Тя се пресегна през масата и я ощипа злобно за ръката. Хедър подскочи ужасена и си разтри ръката. От болка от очите й потекоха сълзи. Гледаше лелята и нищо не разбираше.
— Попитах те дали искаш да преподаваш в девическото училище на лейди Кабот. Брат ми смята, че може да те настани там на работа, — изгрухтя леля Фани.
Хедър не можеше да повярва на ушите си. Уйлям Кърт се засмя и обясни:
— Имам много добри връзки в това девическо училище и зная, че търсят млада дама от добро семейство. Защото там преподават хора с безукорни маниери и се говори на изискан език. Мисля, че сте много подходяща за такова място, пък и работата в подобно училище в Лондон ще ви даде известна материална сигурност. — Той избърса дебелите си влажни устни и продължи: — Не е изключено също да успея да ви уредя в близко време подходящ брак. Имам предвид един младеж от добро семейство. Срамота е, според мен, толкова женска грация и привлекателност да чезне в някаква селска къща. От само себе си се разбира, че ако успея да ви осигуря женитбения контракт и ви дам прилична зестра, вие ще ми издължите всичко, веднага щом затвърдите брака си. Това е малък трик, изгоден и за двама ни. Вие имате нужда от зестра, която аз мога да ви дам, а аз имам интерес да получа срещу нея лихвите, които по-късно ще ми изплатите. Разбира се, никой не бива да научи за споразумението ни. Сигурен съм, че сте достатъчно умна и, веднъж омъжена, ще си осигурите необходимите пари. Та бихте ли приели място при лейди Кабот?
Хедър не можа да проумее докрай женитбените планове на Кърт, но възможността да се махне от тук, да не трябва да търпи повече леля Фани и деспотизма й, да бъде близо до лондонското общество й прозвуча като приказка. Ако ръката не я болеше още от силното ощипване, щеше да помисли, че сънува.
— Е, отговорете, мило дете, какво мислите по въпроса? — попита Уйлям.
Тя едва успяваше да прикрива възторга си.
— Много мило предложение от ваша страна, сър и съм щастлива да го приема — отговори, сияеща.
Уйлям отново се засмя.
— Добре, добре, няма да съжалявате за решението си — каза той, потривайки ръце. — В такъв случай ще заминем утре двамата за Лондон. Вече отсъствам прекалено дълго от магазина и трябва да се прибера, за да облекча помощника си. Смятате ли, че ще успеете до утре да се приготвите, дете мое?
Той отново посегна към дантелената кърпичка, за да избърше дебелите си устни.
— О, разбира се, сър. Когато и да решите да потеглите, аз ще съм готова — възкликна въодушевено Хедър.
— Чудесно, чудесно, е тогава всичко е наред.
Хедър раздигаше масата. Вършеше го с радостното чувство, че й е за последен път. Беше прекалено щастлива, за да заговори леля си, която седеше и я наблюдаваше. И по-късно, вече зад завеската, можеше да мисли само за безкрайното щастие да се освободи от леля си. Всичко, което би трябвало да върши в Лондон, щеше да е по-добро от това да живее под камшика на тази жена и да й робува. Ще се освободи от тежкия физически труд, няма да понася жестокостта и злобата на Фани, ще си намери, може би, и съпруг.
Нямаше какво толкова да приготвя за пътуването — единствената й собственост беше роклята, която носеше този ден и която щеше да облече и утре. Пъхна се под тънкото одеяло със съзнанието, че за последен път спи в този дом. След по-малко от дванайсет месеца щеше да почне ново столетие — какво ли й носи то?
На другия ден следобед потеглиха с каретата на Уйлям Кърт за Лондон и Хедър се наслаждаваше с цялата си душа на пътуването. В летния юнски зной широката равнина се простираше, покрита с буйна зеленина, докъдето поглед стига. Когато преди две години беше изминала този път в обратната посока, не бе обърнала внимание на пейзажа. Но днес, когато се връщаше в Лондон, той й се стори прекрасен.
Уйлям Кърт се оказа любезен и внимателен спътник. С него можеше да разговаря за новините от лондонското общество и да се смее весело на остроумните му разкази за случки от придворния живот. От време на време забелязваше, че той я оглежда изпитателно и не можеше да проумее какво поточно означават погледите му, но той тутакси отместваше очи. За миг я прониза тревожно чувство, защото пътуваше с него сама за Лондон, а той не беше неин официален настойник или нещо подобно, а само много далечен роднина. Но неприятното чувство скоро изчезна и тя реши, че Кърт се взира внимателно в нея, за да разбере какъв брачен договор би бил за нея най-подходящ.