Брандон пусна неохотно младежа, но лицето му беше все още разкривено от гняв. Мадам Фонтено избута твърде безцеремонно младежа в задната стая, като не преставаше да му говори нещо на френски. Преди да дръпне завесата, вдигна ръка, сякаш готова да му удари силен шамар. Брандон и Хедър не бяха помръднали от местата си, когато тя след малко отново се появи.
— Много ви моля да ме извините, monsieur Бърмингам — каза покорно мадам Фонтено. После се приближи към Хедър и хвана треперещата ръка на младата жена.
— Мадам Бърмингам, това е моят племенник, млад човек с все още детски ум. Но мадам — добави тя с театрално вдигнат нагоре поглед — та той е все пак французин, нали разбирате какво искам да кажа. — Тя се разсмя високо и притеснено, но Хедър не я последва. Вместо това погледна уплашено мъжа си и веднага разбра, че той е още сърдит.
— Заповядайте да минем оттук, госпожо Бърмингам — усмихна се шивачката. — Нека изберем най-напред платовете за ризите ви. — Тя поведе Хедър покрай рафтовете, затрупани догоре с огромни топове муселин, лен и батиста.
— Мога ли да ви предложа за всеки ден муселин, а за по-специални случаи тънка батиста? Тези платове са много, много меки, най-подходящото за кожа нежна като вашата. Хедър пак вдигна очи и се озърна за мъжа си да потърси съвет. Брандон стоеше до двете жени със скръстени на гърдите ръце и облегнал гръб на голяма маса за кроене. Изразът на лицето му не се беше смекчил и тя още се боеше да не избухне отново. Сведе нерешително поглед и се опита да се съгласява доверчиво с предложенията на мадам Фонтено.
— Осланям се на вас — каза тя тихо. — Вие положително знаете по-добре от мен кои платове са най-подходящи.
Мадам Фонтено хвърли въпросителен поглед към Брандон и зачака съгласието му. Но в себе си се смееше, защото си спомни колко грижливо беше избирал преди време бельо за това младо момиче. Ризите трябваше да са от най-тънък плат и да са прозрачни. Да, добре си го спомняше и предпочиташе да се ръководи и сега от тогавашните му изисквания.
Той е мъж с много силно собственическо чувство — помисли си тя. Ще си има доста грижи, ако иска да държи мъжете настрана от младата си жена. Тъкмо този неин израз на невинност е изкушение за всеки мъж.
— Капитан Бърмингам, ако бъдете така любезен да придружите съпругата си в ателието, можем да почнем да се занимаваме и с роклите. Имам приказни и съвсем нови модели.
Тя поведе с готовност двойката към задните помещения на магазина, отметна завесата и те прекосиха просторна стая, за да минат след това в много по-малка. Тя предложи на Брандон стол, а после се обърна към Хедър.
— Госпожо, ако позволите, сега ще съблечем тази рокля и ще ви взема мярка.
Хедър се обърна покорно и шивачката почна да я разкопчава. Стаята, в която се намираха, с мъка ги побираше и тримата. В теснотията се създаваше доста опасна интимност. Коленете на Брандон докосваха коленете й. Стоеше, полусъблечена, толкова близо до него. Достатъчно беше да протегне ръка, за да я докосне.
Мадам Фонтено държеше да вземе мерките много прецизно. Хедър трябваше да протяга ръце, да се навежда и обръща, да изпълнява всичко, което шивачката изискваше от нея.
— А сега ще благоволите ли, госпожо, да си поприберете корема — каза шивачката, докато мереше със сантиметъра бедрата на младата жена. Хедър се смути, но забеляза, че искането бе развеселило Брандон. Той се смееше беззвучно и раменете му потреперваха. Очарована, че мъжът й е вече в добро настроение, Хедър отвърна по-строго, отколкото би искала:
— Съжалявам, но не ми е възможно.
Госпожа Фонтено отстъпи крачка назад и огледа внимателно клиентката си, учудена, че тази почти съвършена млада жена имаше все пак един недостатък. Но само след миг разбираща усмивка се появи на устните й.
— О, вие чакате дете?
Хедър се изчерви и кимна.
— Та това е чудесно — измърмори госпожа Фонтено и хвърли кос поглед към Брандон. — Значи господинът ще стане скоро щастлив баща, така ли?
— Точно така, мадам Фонтено.
Шивачката се усмихна. Значи не се съмнява нито за миг в бащинството си — помисли си тя със завист. Беше й отговорил без да се запъва. Може би момичето е наистина толкова чисто, колкото изглежда. Високо каза:
— О, господине, чудесно е да чуе човек толкова категоричен отговор, никакво колебание, никакво съмнение в бащинството. Чудесно е, според мен, когато един мъж не се отрича от онова, което е сторил. — Тя обгърна Хедър с погледи отново се обърна към капитана: — А вашата съпруга ще стане, сигурна съм, чудесна млада майка.
Брандон се вгледа замислено в жена си. Съвсем нов израз се появи в очите му.