— Тя наистина е очарователна — съгласи се той откровено.
„Виж го ти! — каза си с въздишка французойката. — Вече очаква с нетърпение наследника. Малката госпожа едва ли ще излиза често от състоянието на щастлива бременност. Няма да я остави нито миг на спокойствие. Тя е наистина за завиждане, бих искала да съм на нейно място.“
— Тази риза, ушита собственоръчно от мен, е наистина изкусително красива, не сте ли съгласен, господине? — продължи тя, докато го наблюдаваше как впива гладен поглед в съпругата си. — Жена ви има тяло на богиня — хубави гърди, тънка талия, сякаш създадена за мъжка ръка, а пък тези бедра, oh, la, la!
Засрамена до дъното на душата си, Хедър затвори очи. Имаше чувството, че е на пазар за робини, отдадена на този мъж и прищевките му. Очакваше да бъде едва ли не опипаното взискателния купувач, та да може той да се убеди колко мека е кожата й. Но тя не е робиня. Тялото, за което госпожа Фонтено правеше нетактичните си забележки, е нейното тяло. Тази жена нямаше право да я унижава по такъв начин.
Прехапа гневно устна, отвори очи и погледна Брандон право в очите, които я наблюдаваха внимателно от огледалото. Времето сякаш спря, когато той улови и задържа погледа й. Дори когато той сведе своя и го плъзна по тялото й, тя продължи да го гледа. Очите му продължаваха да държат нейните в плен. Тя потрепери, обзета от странна премала и чувство на неизпитвана сладост.
Понеже клиентът не я окуражи с нито дума да продължи да възхвалява хубостта на Хедър, французойката се изправи, след като взе, приведена, мерките.
Беше вече отново овладяна и хладна делова жена.
— Ще донеса моделите. Ако госпожата желае да си сложи роклята, ще я закопчая веднага щом се върна.
Тя излезе бързо от стаичката и Хедър отмести поглед от огледалото, за да се облече. Навлече смутено роклята с тесни ръкави и кръстоса ръце на гърдите, за да я придържи, докато мадам Фонтено се върне. В същия миг усети, притеснена, че Брандон я привлича между коленете си. Изгледа го смаяно с полуотворена уста. Сърцето й биеше лудо и това не се изплъзна на зорките очи на Брандон. Той се засмя тихо, когато видя разтрепераните й гърди и я привлече още по-силно.
— От какво се плашиш толкова, зайче? — засмя се той. — Искам само да закопчая роклята ти.
Тя се опита, объркана, да прикрие гърдите си с ръце, но той ги свали и се разсмя още по-весело.
— Нямаш причини да прикриваш каквото и да било! Не те гледат други очи освен моите.
— Моля те — прошепна тя задъхано — госпожа Фонтено ей сега ще се върне.
— Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако сега се обърнеш — засмя се той пак. — А госпожата ще види само един съпруг, закопчаващ роклята на жена си, нали…
Още беше зает със закопчаването, когато мадам Фонтено се върна.
— Събрах всички модели, с които разполагам. Не се съмнявам, че някои ще ви харесат. — Тя притегли една масичка и пръсна скиците върху нея. После сложи масичката пред себе си, но така, че Хедър остана пленена между коленете на Брандон. Когато той закопча роклята, коленичи в краката му и заразглежда скиците. Тези модели отговаряха повече на вкуса й. Но се съмняваше, че мъжът й ще похарчи толкова пари — дрехите бяха положително много скъпи. Въздъхна примирено.
— Нямате ли и по-скромни модели, по-евтини от тези тук? — попита тя.
Мадам Фонтено мълчеше, смаяна, а Брандон се наведе към младата си жена и сложи ръка върху голите й рамене.
— Скъпа, аз наистина мога да си позволя да ти купя и тези — каза той, хвърляйки поглед към моделите.
Мадам Фонтено въздъхна облекчено. Капитанът имаше безукорен вкус по отношение на облеклото и предпочиташе по-скъпото. А сега, в медения си месец, положително нямаше да е стиснат. Какво ли бе накарало младата му жена да за даде толкова странен въпрос, след като той можеше всичко да плати? Тя от своя страна щеше да се постарае малката да избере най-скъпото.
— Щом се притесняваш да харчиш парите ми, по-добре ще е май да ти помогна да си избереш гардероба — каза мило Брандон. — Ако не възразяваш, разбира се.
Хедър побърза да поклати глава. Усещаше, трогната, топлината на ръката му върху раменете си. Пръстите му почиваха, сякаш неволно, върху началото на гърдите й. А той се правеше, че не разбира какво отприщва по този начин в нея, че не вижда как тя с мъка успява да си поеме дъх.
Но той не може да не знае, че за мен това е мъчение — мислеше си Хедър. Нали разбира колко се страхувам от него.
Беше изцяло в плен на физическата му близост. Бедрата му, корави като скала, допираха раменете й, ръката му я притискаше надолу. Главата и раменете му бяха наведени над нея и й пречеха да стане. Беше като муха в паяжина. Непредубеден наблюдател би си казал, че тя е седнала влюбено в краката му, щастлива от близостта му.