— По-добре ли си? — попита той. — Можем ли сега да се приберем в стаята?
Тя въздъхна и кимна. Той върна кърпата на мястото й и я потупа окуражително.
— Хайде, пусни ме да сляза пръв, за да ти помогна.
Страноприемницата беше пълна с шумни клиенти. Повечето пияни и придружени от съмнителни жени, чийто висок смях изпълваше помещението. Пиперливи моряшки вицове се стрелкаха във въздуха. Брандон дръпна Хедър за ръката да върви плътно след него, та да не се вижда разплаканото й лице. Джордж, който беше седнал до огъня, като ги видя, веднага скочи и ги последва нагоре по стълбата. Брандон отключи вратата и даде път на Хедър да влезе. После слугата получи куп поръчения. Брандон затвори след себе си вратата и погледна към жена си, която се беше навела над легена и се опитваше да измие със студена вода следите от сълзите.
— Джордж ще ти донесе цяла табла вкусотии. Аз няма да мога, за съжаление, да остана за вечеря, но бих искал да не излизаш от стаята. За твое спокойствие. Ако имаш нужда от нещо, Джордж ще е в коридора и ще дежури непрекъснато. Можеш да му кажеш какво искаш.
Тя го погледна неуверено.
— Много ти благодаря — измърмори смутено.
Той излезе веднага. Тя впери поглед във вратата, която се затвори след него.
Отпусна се върху леглото. Мислите й блуждаеха. Това не опростява нещата, — каза си тя, — но трябва да призная, че той е прав. Невъзможно беше да избягам от селото, колкото и да се надявах, каквито планове и да кроях. Щях наистина да прекарам там целия си живот, ако не се беше появили ако не бях забременяла от него…
Значи ще стана майка и го мразя заради това? Но защо? Толкова ли е трудно да бъда мила с него, макар да зная, че и той ме мрази и проклина обстоятелствата, които са го приковали към мен. Та той често е любезен, въпреки омразата си. Редно е и аз да му докажа, че не съм дете, че съм му благодарна за много неща. Няма да е лесно, защото ужасно се боя от него.
Посред нощ тя се събуди и разбра, че той се е върнал. Събличаше се съвсем тихо. Фенерът долу на двора хвърляше в стаята слабата светлина, на която го виждаше. Той легна до нея с лице към вратата. В стаята пак стана тихо. Чуваше го само как диша.
На другата сутрин, още преди да отвори очи, чу как дъждът силно плющи по стъклата. Чудесен, очистителен дъжд, който отнасяше прахоляка и сякаш обновяваше всичко. Студеното годишно време започваше с порои, които те караха да мислиш, че никога няма да спрат.
Мъжът се раздвижи до нея и тя отвори очи, когато той отметна завивката. Понечи да го последва, но той свъси вежди.
— Не е нужно и ти да ставаш веднага — каза той. — Трябва да уредя някои неща около товаренето на стоката и, за съжаление, не мога да те взема.
— Веднага ли тръгваш? — попита тя притеснено и се уплаши той да не се намръщи пак.
— Не, не веднага, искам първо да се изкъпя и да закуся.
— Ако не възразяваш — каза тя меко, — с удоволствие бих станала и аз.
— Прави каквото знаеш — отвърна той сърдито. — Все ми е едно.
Донесоха гореща вода и Брандон се отпусна във ваната. Беше в подчертано лошо настроение и нямаше желание да разговаря. Хедър се приближи колебливо към ваната. Боеше се да му предложи помощта си, ръцете й трепереха, когато посегна към гъбата. Той я погледна учудено.
— Какво искаш? — попита нетърпеливо. — Или не можеш да си отвориш устата?
Тя си пое дълбоко дъх, преди да заговори.
— Исках… бих искала да ти помогна да се изкъпеш — изрече най-сетне.
Лицето му не се проясни.
— Няма нужда — каза той неприязнено. — Иди да се облечеш и, ако искаш, можеш да закусиш с мен долу.
Тя се извърна, огорчена. Беше повече от ясно — той не иска да има нищо общо с нея.
Смъкна нощницата и се облече. Избра новата синя рокля, която й беше купил. Но както червената и тя се закопчаваше на гърба, и колкото и да се мъчи, можа да закопчае само няколко копчета.
Ех, ще ходя с разкопчан гръб — заинати се тя, — но няма да го моля за помощ. Не желая още веднъж да ми откаже. Когато той излизаше от ваната, тя тъкмо се опитваше да приглади косата си с пръсти. Без да я удостои с поглед, той се избърса и се облече. Само веднъж се обърна в нейната посока, за да си вземе чиста риза от масата. Хедър се извърна с разтуптяно сърце, от страх да не привлече вниманието му върху себе си. Но плашливото й движение не само привлече вниманието му, то направо го вбеси.
— Защо се държиш толкова глупаво? — кресна й той. — Нали не ти правя нищо.
Хедър стоеше разтреперана под погледа му.
— Съжалявам, много съжалявам — измърмори тя плахо. — Аз просто не исках да ти се пречкам.