Мадам Фонтено помогна на Хедър да премери първата рокля.
— Какво щастие — чуруликаше ласкателно французойката, — че модата е такава, каквато е. Ще можете, въпреки състоянието си, да носите още няколко месеца тези рокли. Високата талия е изключително благоприятна за вас, а ще оставям в шевовете отпред и широка ивица плат, за да отпускате роклите през последните месеци на бременността.
Брандон сви вежди, загледан замислено в закръглеността, която се очертаваше все по-забележимо под талията на Хедър. За известно време беше забравил за тази промяна в тялото и както и за обстоятелствата, довели до женитбата им.
— Отговаря ли тази рокля на представите ви, господине?
Въпросът на мадам Фонтено изтръгна Брандон от мислите му. Той измърмори някакво съгласие и се извърна.
Започнаха да пробват поредната рокля и Хедър обсъждаше спокойно със шивачката необходимите промени, докато Брандон я наблюдаваше като замаян. Една от презрамките на ризата й се беше свлякла от рамото, но тя, изглежда, не беше забелязала. Погледът на Брандон беше прикован към закръглените й гърди и гладката кожа на раменете. Въртеше се притеснено на стола, защото възбудата, която го бе обзела, скоро нямаше да може да се скрие.
— О, за мен тази черна рокля е най-хубавата, — възхищаваше се мадам Фонтено — черното е толкова елегантно и аз съм ви безкрайно благодарна, че ми подсказахте толкова модерно решение. Госпожа съпругата ви изглежда великолепно в нея, не сте ли съгласен?
Брандон измърмори нещо неясно, докато си мислеше дали да стане и да напусне помещението. Челото му беше покрито с капчици пот. Допреди миг се бе отдавал на изкусителната мисъл да забрави за гордостта си, да наруши обещанието и да изживее там, в страноприемницата, нещо вълшебно и желано да вдигне Хедър на ръце, да я сложи върху леглото и да не позволи никой да му попречи да я люби, да потъне в нея. И все пак в последния миг успя да се овладее. Но това тук, тази принуда да я гледа как се съблича и облича, то беше свръх силите му. Гордостта и мъчителното желание бяха в терзаещо противоречие. Още не му беше ясно какво щеше да надделее.
Той махна нервно някаква прашинка от дрехата си и се загледа отсъстващо през прозореца. Стараеше се да не поглежда към двете жени, заети с обличане и събличане. Ако не престанеха скоро, щеше да завие като животно. На Хедър щеше да й се наложи да се убеди в това в тясната интимност на файтона. Там нямаше да й помогне никаква съпротива. Щеше после още по-силно да го мрази. А изглеждаше така дяволски доволна от негласното споразумение, което бяха сключили. Щеше да се брани като котка, ако той реши да си иска съпружеските права. Кой можеше да я упрекне след опита, който имаше от връзката си с него. Не, той не искаше да отрови още повече отношенията им с насилие, та макар сега и законно.
Пробата се проточи безкрайно, една рокля се сменяше с друга и той тайничко се проклинаше, че поръча толкова много. Лицето му ставаше все по-навъсено, отговорите му към мадам Фонтено все по-кратки. Хедър и шивачката хвърляха към него плахи погледи.
— Може би не сте доволен от роклите, които видяхте досега? — попита предпазливо французойката.
— Работата ви е безукорна, мадам — отговори той някак сковано — Малко съм нервен от проточилата се проба.
Мадам Фонтено въздъхна облекчено. Прие напълно такова обяснение на нетърпелив мъж.
Брандон отново се загледа отчаян в противоположната посока и промени мястото, на което беше седял твърде неудобно. Роклята, която Хедър пробваше в момента, поне прикриваше гърдите й и той се поуспокои за малко — можеше да гледа без да се бои, че възбудата ще го завладее. Тя стоеше, толкова невинна и недоумяваща, и сигурно се питаше на какво се дължи неочакваното му лошо настроение. Наистина ли не подозираше какво предизвиква хубостта й у един мъж? Не се ли досещаше поне? Макар да се беше клел на висок глас, че повече няма да я докосне, това не значеше, че външността й него покорява, особено в тази прозрачна риза.
Мадам Фонтено помагаше на Хедър да облече поредната рокля, придружавайки всичко с типично френска словоохотливост. Корсажът на роклята беше толкова тесен, че гърдите на Хедър буквално преливаха от дълбокото деколте. В креслото си Брандон беше станал видимо по-неспокоен и по челото му отново изби пот. Ругаеше мълчаливо и вече познатият на Хедър мускул на бузата му силно затрепери.
— Ах, тази Мари! — възкликна ядосано мадам Фонтено. — Никога няма да стане добра шивачка. Навярно си мисли, че всички жени са като нея с плоски гърди. Може би си въобразява, че роклята е за дете, а не за зряла жена? Отивам да я доведа, — нека види каква беля е направила.