Когато навлязоха в предградията на Лондон, беше вече тъмно. Пътуването беше поизморило Хедър и тя беше доволна, че са стигнали целта.
В просторния магазин беше пълно с копринени платове, муселин, батиста, кадифе и сатен от всички видове и цветове. Купища топове бяха натрупани върху масите и по пода. Тук имаше всичко, което можеше да си пожелае една жена. Хедър беше очарована и докосваше, учудена, ту един, ту друг плат. В увлечението си не забеляза, че в задното помещение на магазина някакъв мъж седеше до бюрото си. Уйлям Кърт я наблюдаваше със смях как обикаля рафтовете като замаяна.
— По-късно ще имате достатъчно време да разгледате всичко най-подробно, миличка — каза той, — а сега ми позволете да ви представя помощника си, сър Томас Хънт.
Хедър се обърна. Видя странен дребен човек, най-грозното същество, което бе срещала: големи воднисти очи, изпъкнали и кръгли, я гледаха от плоско лице със сплеснат нос. Езикът му ближеше нервно пълните устни. Гротескно разкривеното тяло на мъжа беше обгърнато от елегантна, яркочервена копринена връхна дреха, цялата в лекета, както и смачканата риза. Опитът на Хънт да й се усмихне се превърна в разкривена гримаса, при която едната половина на лицето му силно увисна. Получи се някакво замръзнало, ужасяващо хилене. Такъв помощник — помисли си Хедър сигурно отблъсква повече клиенти, отколкото привлича.
Сякаш можеше да чете мислите й, Уйлям Кърт каза:
— Хората са свикнали с Томас. Търговията ни процъфтява, клиентите знаят, че сме хора опитни в бранша, нали Томас?
Вместо отговор запитаният само изсумтя.
— А сега, мила — продължи Уйлям — бих искал да ви покажа жилището си на първия етаж. Вярвам, че то ще ви хареса.
Той я преведе през магазина към стръмна стълба. Тя водеше към богато украсена с резба врата, която беше в рязък контраст с невзрачността на магазина. Уйлям се засмя и отвори вратата. На Хедър й секна дъхът от изненада: жилището, което видя, беше подредено с най-луксозни мебели стил „Чипъндейл“. Тапицирани с червено кадифе кресла бяха подредени върху скъп персийски килим. Картини с маслени бои и драперии покриваха стените. Полилеят отразяваше светлината на свещите в безброй кристални висулки. Изящни порцеланови фигурки и свещници украсяваха малките масички. Задната част на помещението служеше очевидно за трапезария. Всяка мебел беше грижливо подбрана и личеше, че не бяха пестени пари. Уйлям отвори още една врата. В съседната стая имаше голямо легло с балдахин, до него масичка с много свещник и пълна фруктиера, а до тях малко сребърно ножче за плодове.
— О, колко елегантно! — промърмори тя, затаила дъх от смайване.
Кърт сложи в ноздрите си малко тютюн и се загледа в нея, тъкмо когато момичето се приближи към огромното огледало до леглото.
— Обичам да се глезя с малко лукс, миличка — обясни той.
Ако беше се обърнала в този миг, щеше тутакси да разбере какво се мъчеше да скрие през цялото време този мъж. В очите му се четеше неприкрито желание, погледът му опипваше безсрамно стройното й тяло, той с мъка се овладя, когато тя се обърна пак към него.
— Навярно умирате от глад, Хедър.
Той се приближи към един шкаф и рязко го отвори. Там висеше цяла колекция елегантни рокли. Мъжът порови известно време в тях, а после избра и свали от закачалката бежова дантелена рокля, украсена с ред бляскави малки перли.
— Можете да сложите тази за вечеря, мила, — усмихна се той. — Ушиха я за млада дама с вашите мерки. За съжаление тя не дойде да си я прибере. Често съм се питал — защо? Та това е една от най-хубавите рокли, за които съм нахвърлял модела. Може би е решила, че роклята е все пак прекалено скъпа за нея. Ех, загубата на клиентката ни е печалба за вас, миличка. А сега искам да ви подаря роклята. Сложете я тази вечер, ще ми доставите голямо удоволствие. Поръчах на Томас да каже на готвачката да приготви вечеря. Тя скоро ще ни бъде сервирана. Тъй че ви моля да не ме лишавате за дълго от очарователното си присъствие. Ако имате нужда от още нещо, за да допълните тоалета си, съдържанието на гардероба е на ваше разположение.
Хедър се усмихна смутено. Притисна към себе си скъпата рокля и с мъка можеше да повярва, че е нейна. Когато Уйлям затвори вратата след себе си, тя бавно се обърна, за да се види в огледалото, като продължаваше да притиска роклята към себе си.
През двете години, прекарани в дома на лелята, тя беше лишена от удоволствието да се огледа цялата. Парчетата огледало, с които бе разполагала там, отразяваха само малка част от лицето й. Беше почти забравила как изглежда. Сега разбра, че прилича поразително на портрета на майка си и се изненада, че хората бяха смятали майка й за хубавица. За нея истински хубави бяха само високите руси жени, като повечето придворни дами, а не нежни тъмнокоси жени като нея. Хедър се поизми след пътуването и намери в гардероба чиста риза. Облече я и се изчерви, защото ризата беше прозрачна. Нежната батиста едва прикриваше тялото й. Деколтето беше дълбоко и прикриваше само пъпките на гърдите. Беше така свикнала с детските дрехи от годините, когато беше малко момиче, че подобно бельо й изглеждаше странно. Но мисълта да навлече отново вехтата си затворена до горе риза й се видя непоносима, пък и не можеше да я сложи под толкова прекрасна рокля.